— Трябва да се покатерим нависоко! — изкрещя Рени към !Ксабу. — Няма да успеем да пристигнем навреме.
— Това е… това е безотговорно. — Кулен вече не беше толкова сигурен. Нова сянка закръжи над главите им, поредната мравка, подгонила препускащите бегълци.
— Насам! — !Ксабу стоеше в основата на една папрат и махаше с ръце. — Ако се покатерим на това растение, може да не ни достигнат.
Рени се наведе и вдигна Ленор на рамото си. Направи няколко крачки и нещо я перна силно по гърба, така че тя се олюля. Докато се опитваше да се задържи на краката си, Ленор се замята в ръцете й и я заблъска с юмруци по гърба.
— Пусни ме! Пусни ме!
Рени я пусна на земята, като се стараеше да не се удари, и за благодарност получи юмрук в ухото.
— На какво, по дяволите, си играеш? — възмути се тя.
Ленор се сви като мокрица. Кулен се разкрачи над нея.
Шумът от препускащи насекоми се усилваше и вълната от бегълци ставаше все по-широка, настъпвайки към тях.
— По дяволите, Куок, какви ги вършиш?
— Остави ме на мира — не го погледна Ленор. — Не искам повече.
Кулен протегна ръка и я сграбчи. Краката й все така не помръдваха, но тя се изправи яростно от кръста нагоре и го удари с все сила в лицето. Той изпсува и я пусна.
— Ти си сканирана! Какво ти става?
— Побързайте! — викна !Ксабу от папратта, върху която се бе покатерил. — Виждам мравките!
— Не тръгваме без Ленор! — Кулен приличаше на човек, който гледа как гори къщата му. — Не мога да я оставя просто ей така. — Пое ръката й, но тя я дръпна. — Какво ти е? — попита я той.
— Това е просто толкова… глупаво! — разрева се тя. — Глупаво и боли! И не искам повече. — Отвори широко очи и се втренчи в него с налудничава настойчивост. — Това не е реално, Кулен — всичко това не е реално. Това е игра и аз повече няма да играя на тази глупава игра.
И го удари силно по ръката. Той я отдръпна.
— Така — обади се Рени. — Ти се оправяй с нея, щом искаш.
Обърна се и забърза през откритото пространство към !Ксабу и убежището на папратта. Един бръмбар се отдели от фронта на прииждащото гъмжило и пресече пътя й, боботейки като катер на пълен ход. Тя отскочи встрани и замръзна на място, докато бръмбарът отмине, след което хукна през глава.
— Не мога да я оставя просто ей така! — изкрещя след нея Кулен.
— Тогава стой там!
Рени стигна до основата на стъблото, сграбчи дебелите влакна, които го покриваха като кожа, и се оттласна с крака от земята. Когато достигна първото удобно място, където можеше да се закрепи, обърна се и погледна назад. Кулен крещеше на Ленор нещо, което изобщо не се чуваше сред усилващата се врява, а тя се бе свила в предишната ембрионална поза, без да му обръща внимание. Той отново се опита да я вдигне, при което тя се размърда, блъскайки с лакти и колене. Рени поклати глава и продължи да се катери.
— Давай нагоре. — !Ксабу се спусна по стъблото към нея с такава ловкост и лекота в превъплъщението си на бабуин, с каквато Рени би пристъпвала по широка стълба. — Стъпи ето там — да, точно там. Тази Ленор защо не иска да дойде?
— Шок, предполагам — не знам.
Кракът й се плъзна и тя увисна на една ръка, подритвайки във въздуха с изтръпнало сърце, но !Ксабу се пресегна с две ръце и я хвана за китката, което й позволи да потърси опора за крака си. Когато успя и отново се закрепи, видя, че Кулен се катереше по стъблото.
Шумът нарастваше, напомняйки тътена на океана в малко заливче. Небето се задръсти от подскачащи и прелитащи насекоми във всевъзможни размери. Някои от тях се стрелваха толкова близо, че с върховете на крилата си шибваха крайните клончета на папратта и ги разтърсваха. Пъплещата по земята гмеж ставаше все по-многобройна. Летящите мравки се спускаха и грабваха някои от тях, но нищо не бе в състояние да забави масовото бягство.
Рени и !Ксабу се изкачиха до средната част на стъблото, но разстоянието до следващото разклонение бе твърде голямо за Рени и се прехвърлиха в извития жлеб на една клонка. Когато пристъпиха върху нея, тя се огъна предупредително, разлюляна по-скоро от вятъра, отколкото от нищожното тегло на миниатюрните човешки същества.
Кулен изникна зад тях и го чуха да говори сам на себе си:
— Ще се оправи. Просто… ще я изключат. Така или иначе системата е блокирана.
Щом видя пребледнялото му и разтревожено лице, на Рени й се отщя да спори с него.