Проправиха си път през мъхестата повърхност на листото и когато наближиха края, видяха облечената в белия комбинезон Ленор, свита на топка далече под тях като захвърлено оризово зърно. Докато се взираше в нея, Рени усети ръката на !Ксабу върху своята. Вдигна очи и проследи накъде сочеше пръстът му.
Наблизо лежеше неголямо дърво, което явно бе рухнало отдавна и горският килим вече го бе покрил отчасти, тъй че сивокафеникавата кора се показваше само тук-там през мъха и тревата. От тяхната гледна точка то изглеждаше високо и дълго като верига от хълмове. Армията Еситон бе достигнала билото и щъкаше безредно напред-назад. Първите разузнавачи вече се връщаха от набезите си към земята и Рени видя как първата мравешка колона се спусна надолу и стъпи върху пръстта. Целият ствол изчезна под живия килим от мравешки тела; секунди по-късно те плъпнаха върху откритото пространство, което Рени и спътниците й току-що бяха напуснали.
— Не се случва наистина — промълви с дрезгав глас Кулен. — Не го забравяй. Това са числа, малки групи числа. Наблюдаваме алгоритми.
Едновременно ужасена и очарована, Рени не откъсваше очи от прииждащите мравки. Един от челните разузнавачи приближи към неподвижната фигура на Ленор и застана над нея, опипвайки я с пипалата си като куче, което подушва заспала котка, след което се обърна и забърза към най-близката редица на рояка.
— Симулацията ни изхвърля, когато се случи нещо непредвидено. — Този път Кулен почти шептеше. — Това е. Игра, както каза и тя. Проклетата игра на Кунохара. — Той преглътна. — Но как е възможно просто да лежи ей така?
!Ксабу стисна още по-силно ръката на Рени, когато поклащащите пипалата си работнички наобиколиха Ленор от всички страни.
— Използвай защитния спрей! — изкрещя Кулен. Дребната фигурка не реагира. — По дяволите, Куок, използвай соленопсиса!
Тя се размърда неочаквано, опитвайки се да изпълзи на лакти, но беше твърде късно.
Рени видя с периферното си зрение, че Кулен се разтресе.
— О, Боже мой — промълви той, — тя пищи. О, Божичко. Но защо пищи? Та това е просто симулация — без функция за болка…!
Той се отдалечи, тътрейки крака, отпуснал и пребледнял.
— Просто е изплашена — обади се Рени. — Сигурно е… сигурно е отвратително да си на нейното място, дори и да е само симулация. — Хвана се, че се моли дано собствената й интуиция да я лъжеше. — Това е.
— О, Господи, те я убиват!
Кулен подскочи и замалко не литна в пропастта. !Ксабу сграбчи обутия му в комбинезон крак, но масата на бабуина бе недостатъчна, за да свърши работа. Рени сграбчи пилотския му колан и го дръпна от ръба.
— Трябва да… — измърмори той, — не можем… Накрая млъкна, без да отмества погледа си.
Долу работничките бяха приключили. Симът на Ленор бе твърде дребен и не се наложи да викат някой от по-едрите старши, за да отнесат парчетата в рояка.
Кулен зарови лице в ръцете си и заплака. Рени и !Ксабу безмълвно наблюдаваха изтеглянето на останалата част от рояка.
Измина почти цял час, преди да изчезне и последният изостанал войник. Всичко бе траяло толкова дълго, че Рени не изпитваше вече нито ужас, нито възхищение. Беше като вцепенена.
— Това беше шок и толкоз. — Очевидно Кулен бе възвърнал самообладанието си. — Ленор се е изключила, разбира се, но гледката наистина беше отвратителна. — Той надникна над ръба на листото към опустошеното поле. Не съм предполагал, че е… че е толкова кошмарно.
— Какво викаше одеве? — попита Рени. — За някакъв спрей?
Кулен извади от джоба си сребриста туба.
— Защитен химически спрей срещу Solenopsis fugax — мравки вандали. Въведохме го, така да се каже, за да ни гарантира известна защита навън. Всеки от Кошера си го носи, когато работи на открито. — Пусна тубата в джоба си и се обърна с гръб към ръба на листото. — Всъщност Solenopsis е европейска мравка, затова предполагам, че в известен смисъл си служи с измама.
Рени го изгледа, онемяла за миг. Само човек, който обитава света на фантазиите — или пък, мина й през ума, учен до мозъка на костите, — би могъл да говори след токущо случилото се с колегата му така, сякаш ставаше дума за недотам сполучлив опит. Все пак споровете бяха излишни — нищо не можеше да докаже.
— По-добре да тръгваме — предложи в отговор тя. — Роякът сигурно вече се е отдалечил.
Кулен я изгледа озадачен.
— Накъде?