— Предполагам към Кошера. Не можем ли да използваме нещо, с което да се измъкнем оттук?
!Ксабу вдигна глава.
— По-добре да се върнем при реката.
— Не ви разбирам и двамата, за какво говорите — намеси се Кулен. — Симулацията е повредена. Изобщо не проумявам как е възможно да се държите така, сякаш всичко това е реално. Няма смисъл да ходим където и да било. Няма къде да се ходи.
— Ти наистина нищичко не разбираш. — Тя се запъти към дръжката на листото, по която трябваше да слязат. — Всъщност не разбираш и много други неща, но сега нямам време и сили да ти ги обяснявам, и все пак би трябвало да си забелязал, че положението е изключително сериозно. Тъй че, ако искаш да оцелееш и да се върнеш отново в РЖ, настоятелно те съветвам да млъкнеш и да тръгнеш с нас.
Сякаш прекосяваха бойно поле, помисли си Рени, което отблизо изглеждаше далеч по-зловещо, отколкото от ръба на листото. Там, където бе минал роякът Еситон, не се срещаше нито едно живо същество, освен растения, а и от тях само най-големите не бяха пострадали: мравките бяха оставили зад себе си само оголени стъбла и ситни, неузнаваеми отломъци.
Кулен, който ги водеше нагоре по хълма към Кошера, не отрони нито дума след нейното избухване — вероятно, защото я смяташе за абсолютно луда, предположи Рени, а не защото споделяше мнението й за случващото се.
Макар самата тя да не знаеше какво да мисли. Дали се бяха оказали свидетели на действителното брутално убийство на една жена от някакви гигантски мравки, или пък само зрители на симулация, разиграваща разкъсването на въображаема човешка фигура от въображаеми насекоми, в която реалният човек не бе участвал, напускайки тялото на куклата като Стивън или който и да е от приятелите му при неуспех в някоя бойна игра?
Но нали именно последния път, когато Стивън бе участвал в игра в мрежата, нещо се бе променило и той така и не се завърна. Кой би могъл да каже със сигурност, че за разлика от него Ленор се бе докопала обратно до РЖ или че Рени и !Ксабу, и младият ентомолог, който крачеше със стиснати устни пред тях, ще оцелеят при подобна неприятна ситуация?
!Ксабу се спусна на земята след светкавично разузнаване по извитото стъбло на едно пълзящо растение.
— Мравките са отминали. Не виждам нито една около сградата на Кошера.
Рени кимна.
— Поне едно нещо, за което да сме спокойни. Надявам се, че можем да използваме някой от онези самолети — разстоянието до реката е огромно, а дори и да не налетим отново на мравките, изобщо не си въобразявам, че имаме кой знае какви шансове.
!Ксабу изглеждаше замислен.
— Знаем, че нещо в тази мрежа не е наред, Рени. А както изглежда, и други хора имат проблеми, не сме само ние.
— Наистина изглежда така.
— Но каква би могла да е причината? Нашите приятели също не успяха да излязат от това място, Адърланд — не успяха да се изключат, искам да кажа, — както и тези хора сега, а доколкото разбирам, те нямат нищо общо с нашето проучване.
— Случило се е нещо необяснимо с цялата система. — Рени сви рамене. — Просто нямам идея. Не разполагаме с достатъчно информация. А може и никога да не я получим, тъй като според думите на Селърс досега не е имало такава система.
— По дяволите.
Кулен се закова върху хребета на по-ниския хълм. Пред него се разкри гледката на отворения и оплячкосан Кошер.
Огромните прозорци на фасадата бяха изкъртени навътре вероятно при нахлуването на мравешкия рояк. Мравките бяха помъкнали всевъзможни предмети, след което, неизвестно защо, бяха изоставили много от тях: входът бе осеян с измъкнати от вътрешността виртуални късове, най-разпознаваеми, между които бяха парчетата от стена, а така също и от мебели и музейни експонати. Въргаляха се и по-отблъскващи останки, като безкръвните части от симтелата на доскорошните обитатели на Кошера, разпръснати из цялата околност. Отскубнати или отсечени от предишните им собственици, те не изглеждаха така реални, както когато са били части от сим, и напомняха парчетии от кукли, но въпреки това гледката беше ужасяваща. Кулен се взираше вцепенен, сякаш никога повече нямаше да помръдне.
Рени го хвана за ръката и го дръпна да продължат. Влязоха през една от плъзгащите се врати на хангара, изкъртена и нагърчена като с лост, благодарение на което пролуката бе достатъчно висока. Сега пък Рени усети да й прилошава. Вероятно защото приличаха на насекоми, малкото на брой самолети от въздушните сили на Кошера бяха превърнати от армията Еситон в непотребни останки. По пода се въргаляха само няколко едва различими парчета, от които не можеше да се скалъпи дори един стол, камо ли летателна машина.