На Рени й се дорева, но се овладя.
— Има ли други самолети?
— Не знам — отвърна вяло Кулен. — Може би скакалецът на Анджела.
— Какво е това? Къде е?
— Рени? — !Ксабу бе застанал на вратата на хангара и гледаше към покрития с боклуци склон на хълма. Гласът му прозвуча необичайно напрегнато. — Рени, помогни ми.
Тя се обърна и изтича уплашена към него. Нещо огромно като яркозелен строителен кран се придвижваше с отмерени крачки по склона към тях. Поклащаше триъгълната си глава безцелно насам-натам, но се приближаваше неотклонно.
— Това е той — промълви !Ксабу с глух и сподавен глас. — Това е прататко Богомолка.
— Не, не е той. — Тя сграбчи тънкия му бабуински преден крайник, опитвайки се да запази самообладание въпреки разтърсващия я ужас, който я стисна за гърлото и отне дъха й. — Това е… поредната симулация, !Ксабу. Най-обикновена богомолка. — Ако изобщо можеше да се нарече „обикновено“, мина й зловеща мисъл през главата, голямото почти колкото тиранозавър страшилище. — Поредният бръмбар на Кунохара.
— Не е точно така — отрони апатично Кулен. — Това е Sphodromantis Centralis. He са характерни за тази околна среда — от Африка са.
Хрумна й, че в устата на човека, въвел спрея против европейските мравкивандали, съобщението прозвуча твърде забавно, но приближилата се само на десетина крачки богомолка правеше спора за моралните норми във ВР неподходящ.
— Да се махаме.
— Освен да е пристигнала с кораб — продължи Кулен. — Предимно така са се добрали до Америките.
— Господи, няма ли да млъкнеш? Да се… — не продължи тя.
Богомолката вдигна глава към тях и се заизкачва побързо по склона с изопнати предни крака бръсначи като някаква грамадна косачка.
— С какво се хранят тези неща? — едва успя да попита Рени.
— С всичко, което мърда — отвърна Кулен.
Тя пусна !Ксабу и избута Кулен към вътрешността на хангара.
— Тръгвай! Нали каза, че има самолет или какво беше — самолета на Анджела каза май. Къде е?
— Скакалецът й. Мисля, че е на покрива. Ако не го е взела.
— Добре. Хайде!
Тя погледна назад и изпищя:
— !Ксабу! Какво правиш?
Бабуинът бе легнал под смачканата врата на хангара, сякаш очакваше смъртта си. Рени хукна обратно и го взе в ръце, което й костваше доста усилия, тъй като цял ден бе носила Ленор.
— Това е той и аз го видях — зашепна в ухото й !Ксабу. — Не мога да повярвам, че този ден настъпи.
— Това не е „той“ и със сигурност не е бог, а един гигантски бръмбар, който се храни с маймуни. Кулен, няма ли да се размърдаш най-после, по дяволите? Не знам как да стигна до покрива — ти знаеш.
Сякаш внезапно събуден от сън, ентомологьт се обърна рязко и затича към дъното на хангара, следван на сантиметри от Рени. Когато стигнаха до вътрешната врата, симметалът на входната врата заскърца пронизително. Рени погледна назад. Богомолката бе нахълтала почти изцяло и се мъчеше да напъха дългия корем и задните си крака през отверстието. Въртеше бясно глава като робот, а безизразните й зелени, куполообразни очи ги гледаха втренчено.
Вратата към комплекса беше отключена и се отвори само с едно докосване, но нямаше как да я залостят след себе си. !Ксабу се размърда в ръцете й.
— Вече съм добре, Рени — настоя той. — Пусни ме!
Тя го остави на земята и тримата се спуснаха към вратата в отсрещния край на коридора.
— Защо просто не се… преместим? — попита Кулен тя, докато прескачаха разхвърляните по пода сим-боклуци. — Нали тук не е необходимо да тичаме и да ходим истински?
— Защото не сработва, да го вземат дяволите! — изкрещя той. — Опитах. Кунохара сигурно го е отменил. Радвай се, че все пак конструирахме асансьори за подобни случаи, когато реши да промени мнението си, по колко пъти да завиваме по коридорите.
Асансьорът се намираше на техния етаж и вратата беше открехната, но надеждата й бързо се изпари: вратата беше изкривена, сякаш някой се бе опитвал да я разбие, за да се измъкне. Докато я оглеждаха, нещо голямо и тъмно се размърда отвътре и открехнатата врата издрънча и потрепери. Една от мравките воини бе попаднала в капан и трошеше асансьора на парчета.
Кулен изкрещя от страх и безпомощност. Силен стържещ шум в коридора зад тях ги накара да се обърнат. Богомолката бе изкъртила вратата на хангара с клиновидната си глава и в момента огъваше и самата рамка с масивното си тяло, опитвайки се да се напъха през отвора.