Зад стената се простираше гледката на извисяващата се в далечината нереално исполинска гора. Кулен вече смъкваше покривалото от нещо с начупени очертания и с размерите на автобус. Рени и !Ксабу грабнаха по един от краищата и задърпаха; покривалото се свлече и откри уродливо шесткрако, емайлирано в кафяво, жълто и черно създание с формата на слънчогледова семка.
— Още един проклет бръмбар!
— Semiotus. Всичките ни превозни средства приличат на бръмбари. — Кулен поклати тъжно глава: — Изглежда, Анджела не е успяла да се измъкне.
Натисна с палец секретното табло и вратите се повдигнаха нагоре. Ентомологът спусна стълбата и Рени се заизкачва към комфортната кабина.
Докато !Ксабу се клатушкаше под нея, върху тях легна една сянка. Рени се извърна и видя богомолката да пристъпва иззад стената, а масивните й крака се повдигаха и спускаха с кошмарния ритъм на игли на шевна машина, въртейки главата си високо над скакалеца. Кулен застина в основата на стълбата, а огромната глава се спусна към него. В този вледеняващ, безкраен миг Рени чу свистенето на въздуха между плочките, които покриваха главата на страшилището.
— Спреят — опита се да му подвикне тя, но през свитото й от ужас гърло не излезе никакъв звук. След миг възвърна гласа си. — Кулен, спреят!
Той отстъпи вдървено, ровейки непохватно в джоба си. Главата се сведе с плавно движение още по-ниско над него, сякаш беше гресирана. Чудовището протегна със смразяваща отмереност подобните си на бръсначи огромни предни крака от двете му страни и докосна с върха на единия облицовката на самолета, която издаде глух металически звън. Кулен вдигна тубата с разтреперана ръка и пусна силна струя в безжизненото триъгълно лице.
Сякаш целият свят експлодира.
Богомолката се разтресе, дръпвайки се назад, и засъска като парен компресор. Предните й крака рухнаха като отсечени, просвайки Кулен на земята, след което тя запълзя назад, блъскайки по въздуха и с ослепени очи. Рени видя !Ксабу да се мята надолу и да сграбчва Кулен за яката; ръката на ентомолога остана да лежи в зейналия разкъсан ръкав на комбинезона като забравено върху покрива, увито в пелени бебе.
— Ти не си прататко Богомолка! — изкрещя пронизително срещу чудовището !Ксабу, докато се мъчеше да изтегли учения. — Ти си само някакво нещо!
Сякаш сънувайки кошмар, водена единствено от инстинкта си, Рени запълзя надолу, за да му помогне; докато богомолката се гърчеше конвулсивно над тях, двамата натикаха Кулен в самолета и спуснаха вратата. Рени зърна през страничния люк техния преследвач, който продължаваше да се върти на едно място като развалена играчка, вече не така неумолим и решителен.
На мястото на откъснатата ръка нямаше кръв. За всеки случай хвана рамото му и го натисна, тъй като не познаваше правилата за оказване на първа помощ при смъртоносни виртуални наранявания, и изкрещя:
— Как да накараме този скакалец да излети?
Очите на Кулен потрепнаха и се отвориха.
— Боли… — промълви той, поемайки въздух едва-едва. — Защо трябва да боли…?
— Как да накараме този скапан самолет да излети? Онова се връща!
Хъхрейки едносрични думи, Кулен й обясни и припадна. Тя остави !Ксабу да потърси нещо, с което да превърже раната, и занатиска споменатите от учения бутони в правилната, надяваше се тя, последователност. Летателният апарат потрепна, разпервайки крила, и завибрира като оживял. Успя да задвижи краката му и да го завърти към ръба на покрива. В един момент мерна страшилището, което се надигна пред стъклото на кабината и тръгна слепешката към тях.
Рени се помоли наум, издърпа кормилния лост и натисна ускорителя докрай. Скакалецът подскочи, затръшвайки !Ксабу и Кулен в облицованата стена на кабината, и прикова Рени към пилотската седалка, след което се стрелна нагоре миг преди богомолката да ги сграбчи в лапите си.
Секунди по-късно развалините на Кошера бяха вече далече под тях. Задърпа кормилния лост, когато машината се гмурна стремглаво надолу, и най-после успя да я укроти. Направи плавен завой и полетяха сред величествената гора към залязващото слънце.
— Това не беше прататко Богомолка — промълви зад нея виновно !Ксабу. — Направо си загубих ума — срам ме е.
Рени се разтрепери и за момент се уплаши, че това може да продължи вечно.