Приключвайки, той усети поруменяването да затопля истинската му кожа и почна да се надява то да не предизвика свой двойник и по виртуалното му лице. Никой не проговаряше.
— Аз съм Сам Фредерикс — отрони най-сетне приятелят му в неловкото мълчание. — И също съм на петнайсет, ама наистина на петнайсет. — Фредерикс се усмихна свенливо на Орландо. — Тук съм, защото Гардинър ме доведе. Но съм въвлечен също както ако бях дошъл тук, за да спасявам някого. Фенфен, май наистина съм тук, за да спасявам някого. Аз. Ние.
Въпреки изпитаното смущение от коригирането на собствената му възраст, Орландо не изтъкна пропуските на Фредерикс. Той, или по-скоро тя, можеше да носи каквото си лице иска, както и всички останали.
— А аз съм Мартин Дерубен — поде сляпата жена. — Изследовател съм. Сляпа съм от осемгодишна възраст. Злополука. Живея сама в Горен Лангедок, в южната част на Франция, близо до Тулуза. Тук пристигнах заедно с Рени, !Ксабу и Мурат Сагар Сингх, който бе убит при влизането ни в мрежата Адърланд.
Тя кимаше с глава, сякаш, за да подчертае сухото си изложение. Орландо долови празнините в разказа й, но пак не се намеси.
— Ама т’ва е направо сканско. — Т4б беше скръстил ръце на трънливата си гръд. — За какво ви е да знаете регистрационния ми номер? Ти, с мрежата?
— Божичко, дори и аз говоря по-добър английски — каза Флоримел, — макар да не ми е роден език.
— Просто ни кажи за какво си тук — помоли го Орландо. — Какво е истинското ти име?
— Ник’во име не казвам. — Той се смръщи, доколкото можеше да се смръщи един анимационен хромиран боен шлем. — Тук за мойта сянка съм, за мой авер.
— Какво означава това? — попита Куан Ли.
— Приятел, с когото се събират — преведе Орландо. Като момче от предградията, на него му допадаше езикът на Маската.
— Не ми е никакъв приятел — възмути се Т4б. — Той е мойта сянка, заедно сме от кашона!
— Те са… ъ-ъ-ъ… нещо като от една компания — продължи да обяснява Орландо на единствената утвърдена баба в групата. — Добре, Т4б, а какво се е случило с приятеля ти?
— Че нали съм в т’ва сканско място да науча — каза роботът. — Аверът ми е в болница. Почти се беше гътнал, кат’ го открих на пода до кревата му. Помислих си, че е изгорел, ама той си беше вързан в дъртата мрежа.
Орландо се чувстваше все по-нелепо, но продължи смело да се бори с превода си.
— Казва, че приятелят му е в болница също като брата на Рени. Когато го открили, помислили, че е удар от претоварване, но той бил свързан с редовната мрежа.
— Всъщност Т4б не е ли някакъв вид претоварване, скъпи ми Бум-Бам? — попита Сладкия Уилям.
— Нема лабаво! — Гласът на робота се изви в някакъв мрачен екстаз. — Яко друсване е т’ва, Т4б. Отиваш право на небето. Моето име — моя крепост, нал’тъй?
— Господ да ни е на помощ! — процеди Уилям. — Ама този е спец по ударите. Блестящо, няма що.
Т4б размаха юмрук, покрит с шипове.
— Ей т’ва е блестящо, смешник такъв.
— О, престанете вече. — Приповдигнатото настроение, с което Орландо бе започнал деня, вече почваше да избледнява, а слънцето още не беше стигнало зенита. — Куан Ли?
— Не чухте ли вече всички клетата ми история? — Тя се озърна наоколо, но никой не отговори. — Внучката ми пострада. — Куан Ли замълча, мигът се проточи. — Джинг, малкото ми котенце, скъпата ми тя! Потънала е… в сън като братчето на Рени, като… като приятеля на това момче. Дълго и упорито се опитвах да открия причината. — Изглежда, се чувстваше неудобно всички да слушат нея. — Живея в Ню Колуун, Хонконг — добави тя. — Това достатъчно ли е за някого като мен? Твърде съм стара.
Орландо се усмихна, но се съмняваше, че тя наистина е толкова срамежлива и вежлива, колкото си даваше вид. Никак не ще да е било лесно за нея да се блъска, докато открие това място, въпреки натякванията на цялото й семейство, че това е глупаво и безсмислено.
— Следващият?
— Аз правя това само защото реката все още не е безопасна — каза Флоримел. — По друго време не бих била склонна да говоря, когато имаме работа за свършване, и не смятам за кой знае колко важно какъв е всеки от нас. — Тя подигравателно натърти на думата. — Знаете името ми. Фамилията ми е без значение. От Баден-Вюртемберг съм, но понастоящем домът ми се намира близо до Щутгарт.
Орландо изчака, но не последва нищо повече.
— Това ли е всичко?