— Твой е, Скурос — каза шефката й. — Мерапануи. Вече е въведен в системата ти.
— Благодаря. Ти си истински другар. — Калиопи Скурос имаше предвид точно обратното и за да избегне всякакви обвинения в притворство, сви устни презрително. — Този случай е погребан толкова отдавна, че вече смърди.
— Искаше случай — получаваш го. — Сержантът направи жест, с който показваше, че си умива ръцете. — Недей да обвиняваш мен за собствената си амбициозност. Направи един последен опит, привикай пак свидетелите…
— Ако все още са живи, разбира се.
— … привикай пак свидетелите и разбери дали някой от тях си е припомнил нещо повече. После, ако желаеш, пак го зарови в папката „неразкрити“. Както си решиш. — Тя се наведе напред, присвивайки очи. Скурос се зачуди дали резултатите от премоделирането на роговицата й не се бяха оказали по-незадоволителни от нейните очаквания. — И говорейки от името на цялата полиция на Голям Сидни, не казвай повече, че нищо не ти възлагаме.
Следовател Скурос се изправи.
— Благодаря ти за този изкуствен кокал, о, славна господарке. Размахвам опашка пред теб.
— Би ли напуснала кабинета ми?
— Вече е наш и безнадежден — обяви тя. Изпускателните клапи на стола й изсъскаха, когато отпусна мускулестото си тяло на седалката.
— В смисъл? — Стан вдигна поглед към нея над ръба на старомодните си очила. У Стан Чан всичко бе старомодно, дори и името му. Калиопи все още не можеше да проумее как през двайсет и първия век едни нормални родители биха могли да кръстят детето си Станли.
— Безнадежден. Сдухан. Идиотски. Скапан случай.
— Това трябва да е онзи — Мерапануи.
— Че кой друг! Най-после са го изхвърлили от разследването „истински убиец“, но не, защото са работили нещо по него. Вече пет години оттогава и смятам, че изобщо не са сторили нещо друго, освен да прехвърлят параметрите през моделчето си и после пак да го зарежат.
Партньорът й сключи пръсти.
— А ти вече разкри ли го, или може и аз да му хвърля един поглед?
— Сарказмът не ти подхожда, Стан Чан.
Тя включи с ритник стенния екран, после повика разклонената мрежа на архива. Случаят изскочи начело на дневника и тя го разпъна на целия екран.
— Мерапануи, Поли. Петнайсетгодишна. Живяла в Когара, когато е била убита, но иначе е от севера. Тиви според мен.
Той се замисли за момент.
— Остров Мелвил, оттам ли бяха те?
— Да. Безпризорна, откакто на тринайсетгодишна възраст е избягала от приюта. В досието й няма нищо кой знае какво освен арестите за скитничество. За кражба от магазин също няколко пъти, както и двукратно за неприлично поведение. Веднъж е лежала няколко дни за сводничество, но според данните на следствието в този случай може и да е била невинна.
Стан повдигна вежда.
— Знам, поразително звучи.
Калиопи извика една снимка. Изникналото пред тях момиче в мърлява риза имаше кръгло лице, което изглеждаше твърде голямо за тънката му шия, разширени от уплаха очи и тъмна, къдрава коса, хваната на прост възел от едната му страна.
— Това е от залавянето й.
— Изглежда доста светлокожа за тиви.
— Смятам, че вече изобщо не са останали някакви чистокръвни тиви. Дори и ние, чистокръвните гърци, сме съвсем малко.
— Мислех, че дядо ти е ирландец.
— Направихме го почетен.
Стан се облегна назад и отново сключи пръсти.
— И защо е било извадено от архива на екипа, работещ по „истински убиец“?
Калиопи щракна с пръсти и извика фотосите от местопрестъплението. Никак не бяха за пред хора.
— Просто бъди доволен, че не можем да си позволим пълен панорамен обхват — каза Калиопи. — Очевидно типът и броят на раните — според тях от голям ловджийски нож като Цайсинг — в някои отношения наподобяват работата на господин Истинския. Но този случай предхожда първото му известно убийство с три години.
— Някакви други причини, поради които да са се отказали?
— Никакво друго сходство, освен по отношение на раните. Всички жертви на Истинския са били бели и от европейски произход, средна или над средната класа. Всички са били убити на обществени места, където поне на теория е имало някаква електронна охрана, но по една или друга причина нито една не се е задействала. Не си криви така веждата, разбира се, че е нелепо, но не това е нашият случай, а този тук.