След това ревът ги заглуши, светлината изпълни всичко и те преминаха на друго място.
ДЕВЕТА ГЛАВА
КУХИЯТ ЧОВЕК
МРЕЖА/РАЗВЛЕЧЕНИЯ: „Папа Диабла“ ми хареса, но можех да мина и без топъл Газпачо.
(Поглед към ресторанта „Световен Хор Ефулгенция“, Оклахома, САЩ.)
(Картина: „Игуана кон баяс“ върху поднос.)
Диктор: … Другото ми основно оплакване от СХЕ навярно няма да притесни повечето посетители. СХЕ е един от последните, които се присъединиха към развлекателната верига „Случаен ресторант“, и я използват, по един агресивен начин — по време на нашия обяд имаше поне шест превключвания, което почти не ни оставяше време да попитаме новопристигналите, от кой ресторант са, да не говорим за това, какво ядат, дали им харесва или нещо друго, преди да изчезнат и на тяхно място да се появи следващата партида. Дори когато излезе на мода, това развлечение никак не ми допадна, но СХЕ явно залага на по-млади, no-хрупкави и по-луди посетители от искрено вашия… — дори изцъклената панирана игуана издава това…
Светлината бързо гаснеше. Рени, която от излитането на бръмбара не бе се чувствала уверена нито за миг, започна да опипва командното табло за буболечешкия еквивалент на фарове. Осъзнавайки колко много копчета може да натисне и после да съжалява, тя се отказа и се съсредоточи в управлението на малкото превозно средство през поразителната, чудовищна гора.
— Изглежда жив все още — каза !Ксабу, клекнал до Кулен. — Но понеже няма кръв, трудно е да се каже колко точно е бил увреден, когато онова същество откъсна ръката му. За всеки случай съм овързал куртката му около раната и сега пак спи.
Рени кимна, максимално съсредоточена в това, да не допусне съдбоносна грешка в управлението. Лесно можеше да вземе някой тъмен клон за част от общия мрак, а от перспективата на собствените им изкривени мерки земята се намираше на неколкостотин метра под тях. Първоначално тя възнамеряваше да се опита да се издигне по-нависоко, да полети над върховете на дърветата, но не знаеше дали от тази машина можеше да се очаква безопасен полет на височина, равняваща се на няколко километра пък и смяташе, че шансовете й да не се удари в нещо бяха по-големи тук, в ниското, където дърветата се състояха предимно от стволове.
— Сигурен ли си, че той каза, че реката е в тази посока? — попита тя.
— Той каза на запад. Чу го, Рени.
Тя кимна отново и осъзна как е стиснала зъби толкова здраво, че я боли челюстта. Отпусна я. Съвсем допреди малко бе съзирала отблясъци от слънцето между дърветата достатъчно, за да се чувства уверена, че летят на запад, но й трябваше нещо, за което да се притеснява, а това, дали летяха в правилната посока, за огромна разлика от всичките им останали затруднения беше проблем почти по силите им.
Докато се носеха през здрача, тя успя да събере толкова увереност, че почти успяваше да се наслади на зрелището. Веднъж профучаха покрай катеричка, огромна като небостъргач, която ги изгледа с огромно и влажно кафяво око. Разни други насекоми, една едра нощна пеперуда и няколко комара, запътили се всеки по своите пътища, подминаха бръмбара им, без да му обърнат внимание, като отегчени пътници на железопътен перон. При този размер нощната пеперуда беше прекрасна с мъхнатото си сиво одеяние, а всяко от очите й наподобяваше букетче тъмни огледала.
Разстоянието между дърветата беше нараснало на десетина и повече секунди от един гаргантюански дънер до друг. Воали мъгла се издигаха от земята, виеха се около клоните и намаляваха видимостта, но преди Рени да успее да прибави това към списъка си от безпокойства, гората внезапно се оказа зад гърба им. Проблясна плажна ивица, а после отдолу остана единствено сивозелената вода.
— Реката! Пристигнахме! — Тя не се осмели да пусне щурвала, за да изръкопляска, затова заподскача на мекото си кресло.
— Добре се справи, Рени — каза !Ксабу. — Ще търсим ли останалите?
— Можем да опитаме. Не знам обаче дали ще успеем да ги намерим. Може да са се качили пак на лодката и да са се отправили надолу по течението. — Тя наклони машината в широк и плавен завой. Полетът с нея не беше толкова гладък, колкото с водното конче, което притежаваше по-голям размах на крилата и не се тресеше така от смяната на вятъра, но тя не насилваше завоя и отново успя да изправи малкия летателен апарат и да го насочи по течението. Вярно, че тези виртуални самолетчета бяха конструирани за употреба от научни работници, а не от професионални летци, но въпреки това тя се гордееше със себе си.