Още няколко минути те продължиха да летят, но скоро й стана ясно, че няма да успее да забележи останалите, освен ако не се намираха във водата или на някое открито място на брега. Оглеждаше се за място, където да се приземят, с мисълта да продължат търсенето на дневна светлина, когато !Ксабу се надигна и посочи с ръка.
— Какво е онова? Виждам някакво листо, но върху него май забелязвам да се движи и нещо бледо.
Рени не успя да различи нещо повече от тъмна сянка, поклащаща се върху водата.
— Сигурен ли си?
— Не, но така ми се струва. Можещ ли да доближиш този самолет малко повече до реката?
Тя се изненада как малката машина се стрелна напред, когато й подаде повече тяга. Те се снишиха почти неразумно ниско и Рени изруга, когато закачиха гребена на една вълничка. Трябваха й няколко мига да овладее отново машината. Прелетяха покрай листото вече не толкова ниско.
— Те са! — възкликна !Ксабу развълнувано. — Или поне някои от тях. Но изглеждаха уплашени.
— Сигурно им приличаме на истинско насекомо. Докато завиваха обратно, !Ксабу каза:
— Водата изглежда странно тук. Сини светлини, както и преди.
— Трябва да ги извлечем на брега, ако е възможно. Рени се понесе назад срещу течението. С помощта на !Ксабу тя успя да отвори вратата. Нахлу въздух и като диво животно ги разтресе в сбруите им. Кулен изпъшка иззад коланите си. Рени протегна ръка навън и взе да маха, докато профучаваха покрай изненаданите лица в лодката.
— Обърнете! — изкрещя тя срещу вятъра. Независимо дали не я чуха, или им беше невъзможно да управляват, листото не промени курса си. Течението продължи да го носи и докато Рени направи още един обратен завой и пак се устреми към тях, те бяха вече стигнали до началото на блестящите води. Тя затвори вратата.
— Колко от тях са на борда?
— Успях да забележа само двама.
Рени се замисли, но само за миг.
— Ако не могат да спрат, ще трябва да преминем оттатък заедно с тях. Иначе може никога повече да не ги видим.
— Разбира се — съгласи се !Ксабу. — Те са наши приятели.
Рени не беше сигурна, че е готова да нарече спътниците си бегълци приятели, но разбираше мотива на !Ксабу. Да се загубиш, беше доста самотно дори и в един нормален свят.
— Добре. Преминаваме.
Почти се бяха изравнили с лодката, когато по предното стъкло започнаха да се извиват змии от неоновосиня светлина. Когато и от крилото се посипа вихрушка от искри, Рени си припомни ужасено последната космическа експедиция „Арес“, онази с дефектното защитно покритие, което беше изгоряло при завръщането в атмосферата. Но това, изглежда, беше студен огън — фосфоресценции, блуждаещи светлини.
Светът зад стъклото стана изцяло син, после напълно бял. Измина миг, изпълнен с тишина и безтегловен покой… после всичко внезапно и страховито тръгна наопаки. Прозорците експлодираха навън, а те се носеха в мрака, премятайки се презглава сред оглушителен рев, толкова мощен, че Рени не можеше да чуе собствените си писъци.
Премятането презглава се превърна в центробежно разлята неяснота. Ревът се усилваше и в продължение на няколко милостиви мига Рени изгуби съзнание. Понесе се обратно към прояснението, докосна го, но не се вкопчваше в него, докато чувстваше въртенето да се забавя. Машината се разтърси, после се стовари сред оглушително стържене и поредица от силни сблъсъци, които завършиха с удар като от малка експлозия.
Всичко около нея беше чернота и студ. Известно време тя беше твърде зашеметена, за да проговори.
— Рени?
— Тук… тук съм.
Изправи се с усилие. Не виждаше нищо освен слабия блясък на звездите. Формата на самолета им някак си не беше наред, но в момента тя не можеше да мисли за това. В нея болезнено се притискаха разни предмети, а нагоре по краката й пълзеше нещо студено.
— Във водата сме! — изкрещя тя.
— Хванал съм Кулен. Помогни ми да го издърпам.
Нежните маймунски пръсти на !Ксабу докоснаха нейните в мрака. Тя проследи ръката му, докато напипа дрехите на Кулен, после заедно издърпаха ранения по наклонения под към отвора и ширналото се нощно небе. Водата им беше до над коленете и продължаваше да се покачва.
Рени се промъкна през изкривената врата, после се протегна и здраво стисна Кулен, преди да го изтегли навън в дълбоката до кръста вода. Въздухът беше странно зареден, с гъделичкащ привкус като при буря, но черното небе изглеждаше ясно. Течението я теглеше и тя трябваше да се придържа, докато излезе и !Ксабу, но реката се оказа изненадващо плитка. Рени реши, че са се приземили на пясъчен нанос или някаква друга подводна издатина. Каквото и да беше, реката си остана плитка през целия път до потъналия в сенки бряг. Препъвайки се, те пренесоха Кулен на твърда земя, после се стовариха всички накуп.