Ловната група беше наобиколена веднага не само от застарелите пазачи, но и от появилите се изневиделица облечени в кожи жени и деца, които разговаряха и жестикулираха един през друг. Няма Да Плача бе отрупан със състрадателно внимание, докато оглеждаха раните му. Пол очакваше появата му да ги хвърли в суеверна паника и макар всички Човеци да го оглеждаха с интерес, който варираше от боязън до прехлас, явно той беше по-маловажен от месото и от историите, донесени от ловците. Групата се отмести от входа на пещерата, далеч от студените ветрове, навътре към блещукащата от огъня, опушена вътрешност.
На пръв поглед обиталището на Човеците по нищо не се различаваше от военен лагер. Една редица кожени палатки, обърнати с гръб към входа на пещерата, напомняше сгушило се от вятъра стадо животни. Насред скътаното зад тях централно пространство в една вдлъбнатина на пода гореше голям огън и осветяваше прихлупена, но обширна естествена варовикова зала. Няколкото жени, останали да поддържат огъня, вдигнаха глави и извикаха при завръщането на ловците.
И тези Човеци напълно приличаха на мъжете, с които беше пристигнал, яки и дребни, с черти, които с изключение на изпъкналите чела и обемисти челюсти по нищо не напомняха карикатурните пещерни хора, които беше виждал в анимационните филмчета. Бяха облечени в необработени кожи, много от тях носеха закачени на корди от сухожилия парченца от кокали или камъчета, но нямаше и следа от скъпоценности, с които се кичеха и най-изостаналите племена в епохата на Пол. Повечето малки деца бяха голи, с намазани с мазнина телца, които блестяха на огъня, докато те надничаха иззад входовете на палатките, лъскави малки същества, които му напомниха за викторианските илюстрации с гноми и мънички феи.
Церемонията по завръщането на ловците беше учудващо кратка, макар Тичащия Надалеч да му беше казал, че са отсъствали дни наред. Мъжете поздравиха своите семейства и любими, като ги докосваха внимателно с пръсти, сякаш, за да се уверят, че са истински, а от време на време някой отъркваше лице в нечие друго, но нямаше нищо подобно на познатите на Пол целувки, ръкостискания или прегръдки. Няколко пъти споменаха и Пол — видя някои от ловците да сочат към него, сякаш, за да докажат какво необикновено пътешествие са преживели, — но не беше представен на никого, нито пък забеляза някаква ясна йерархия между тях. Около двайсетина възрастни екземпляри обитаваха пещерата и не повече от десетина деца.
Още докато някои възклицаваха с възхищение над месото на лоса, други се заеха с приготвянето му по изключително делови начин. Две жени взеха дълги пръчки и освободиха място в огнището, като избутаха горящите цепеници настрана, и отдолу се показаха подредени плоски камъни. След това пльоснаха няколко къса месо върху нагорещените камъни; само след няколко мига миризмата на печена плът започна да изпълва пещерата.
Пол си намери местенце в ъгъла, за да не пречи на никого. В пещерата беше много по-топло, но все пак доста хладно, и той си остана с плътно прилепналите по тялото му кожи, наблюдавайки бързото възстановяване на ежедневния живот; само броени минути след завръщането на групата ловци единствено те не бяха заети с нищо. Пол предположи, че през другите вечери те също щяха да се занимават с нещо, да правят нови оръжия и да поправят старите, но сега те се бяха завърнали от дълъг и успешен улов и можеха да дочакат наградите за победителите — първите порции от плячката.
Една жена повдигна с пръчката голям къс месо от огъня, постави го върху парче кора от дърво и го отнесе като дар на Тичащия Надалеч. Той го вдигна към устата си, отхапа и се ухили в знак на одобрение, но вместо да изяде и останалото, разряза с ножа си месото наполовина, след което се изправи и понесе дървения поднос надалеч от огъня, към една от палатките. Никой не обърна внимание на това, но на Пол му стана интересно. Дали не носеше храна на болна съпруга или дете? Или на застарял родител?
Тичащия Надалеч остана дълго време в палатката; когато излезе, слагаше последното парче месо в собствената си уста, дъвчейки ожесточено с огромните си челюсти. Невъзможно му беше да отгатне какво се бе случило вътре.
Нечие присъствие до лакътя му неочаквано привлече неговото внимание. Едно момиченце беше застанало до него и го наблюдаваше с очакване. Поне предположи, че е момиче, макар и момчетата да бяха със същите рошави прически, а и кожената пола около кръста на детето не му позволяваше да реши със сигурност.