— Оставете на мен да се погрижа за него — отсече Кофи. — Кой разработи плана за действие?
— Ние го разработихме с помощта на командния пункт. Онова приятелче Алън разполага с плана на клетките. Съобразно спецификацията на системата за сигурност…
— Значи вие. А кой командва тук?
— Сър, както знаете, при извънредни ситуации командващият спецекипа…
— Искам да влезете вътре и да убиете кучия син. Разбрано?
— Сър, наш приоритет е да спасим и да измъкнем оцелелите. Едва тогава бихме могли…
— За глупак ли ме смятате? Ако ликвидираме това нещо вътре, решаваме всички останали проблеми. Прав ли съм? Това не е обичаен случай, командире, и изисква творческо мислене.
— При наличие на заложници, ако избавим заложниците на убиеца, го лишаваме от превъзходството му…
— Да не би да сте проспал инструктажа при обсъждане на кризисната ситуация? Вътре може да има звяр, а не човек.
— Но ранените…
— Използвайте някои от хората си, за да измъкнат ранените навън. Но настоявам да откриете това нещо вътре и да го ликвидирате. После измъкваме всички останали, без да бързаме, спокойно и сигурно. Това е окончателната заповед.
— Разбирам, сър. Все пак бих препоръчал…
— Не препоръчвайте тъпотии, командире. Действайте съгласно набелязания план, но си свършете работата като хората. Убийте копелето вътре.
Командирът погледна Кофи недоумяващо.
— Сигурен ли сте, че е животно?
Кофи се поколеба.
— Да — отговори накрая той. — Не знам почти нищо за него, но вече е убило няколко души.
Командирът продължи да го гледа втренчено.
— Ясно — каза най-после той. — Каквото и да е, имаме предостатъчно оръжия, за да превърнем цяло стадо лъвове в локва кръв.
— Няма да са ви излишни. Открийте го и го ликвидирайте.
Пендергаст и Марго огледаха тесния служебен тунел към долното ниво. Пендергаст насочи лъча на фенерчето към черната мазна водна повърхност.
— Става все по-дълбоко — каза той и се обърна към Марго.
— Сигурна ли сте, че създанието може да се изкачи по тази шахта?
— По всяка вероятност — отговори Марго. — Изключително пъргаво е.
Агентът отстъпи назад и отново се опита да се свърже с Д’Агоста по радиостанцията.
— Нещо се е случило — измърмори той. — От петнайсет минути не мога да установя връзка с лейтенанта… откакто стигнаха до заключената врата. — Той отново огледа шахтата и попита: — Как смятате да оставим миризма при толкова много вода?
— Според преценката ви са минали под това място преди известно време, така ли? — попита Марго.
Пендергаст кимна утвърдително.
— При последния ни разговор Д’Агоста ми каза, че групата се намира между първото и второто разклонение — отговори той. — Ако не са се върнали, отдавна са подминали това място.
— Така както си го представям — продължи Марго, — ако разпръснем няколко влакна във водата, течението би трябвало да ги отнесе до създанието.
— Това предполага, че то е достатъчно интелигентно да прецени, че влакната са доплували отгоре по течението. В противен случай може да тръгне надолу по течението…
— Мисля, че е достатъчно интелигентно — обади си Фрок.
— Не бива да го възприемаме като обикновено животно. По всяка вероятност е интелигентно почти колкото човек.
Пендергаст отдели с носната кърпа няколко влакна от вързопа и ги разпръсна във водата.
— Не прекалено много — предупреди Фрок.
Пендергаст погледна Марго.
— Ще пръснем още няколко влакна, за да се получи добра следа, после ще завлечем вързопа обратно в зоната за сигурност и ще изчакаме. Така ще заложим капана.
Той разпръсна още няколко влакна и завърза вързопа.
— При тази скорост на течението — продължи Пендергаст — след броени минути ще стигнат до него. Колко бързо ще реагира?
— Ако екстраполиращата програма е точна — отговори Фрок, — може да се придвижва с голяма скорост. Може би с четиридесет-петдесет километра в час или по-бързо, особено ако е в беда. А нуждата му от влакна изглежда непреодолима. Не е в състояние да се придвижва из тия коридори с пълна скорост — прекъснатата следа, която оставяме, е трудна за проследяване. Но не вярвам водата да го забави много. А и зоната за сигурност е наблизо.
— Разбирам — каза Пендергаст. — Твърде обезпокоително. „Който е решен за битка, нека я започне, защото настъпи моментът.“
— Аха! — възкликна Фрок. — Алкей.13
Пендергаст поклати глава.