— Аз съм Друзила Елуей, заварена дъщеря на лейди Юфемия и племенница на дука.
Тя изтънчено разпъна полата от фин лен на чудесната розова всекидневна рокля и направи нисък поклон.
— Очарована съм да се запозная с Вас, мис Елуей.
Пародирайки една изключително неприятна и арогантна представителка на висшето общество, която бе имала нещастието да срещне в Ню Йорк, Лиз кимна леко, сви устни и вдигна надменно брадичка. Снизходителното изражение явно бе добре познато и тук, в Англия, тъй като това предизвика бурния смях на нейната публика.
— А този безподобен младеж — за да придаде благоприличен тон на запознаването, Друзила изтри веселието от лицето си и хвърли на младия човек строг неодобрителен поглед, който не успя нито да укроти пламъчетата, танцуващи в очите й, нито да изличи от гласа й нотките на топла привързаност и гордост — е Тимъти Брант, братовчед на дук Ашли и председател на камарата на лордовете.
Обектът на това представяне се обърна към Лиз с гримаса и гореща молба.
— Моля ви, не ме наричайте мистър Брант. Членовете на семейството ми го правят само когато са ми ядосани.
— Което не се случва рядко — прошепна Друзила, като на свой ред се наведе напред.
— А как тогава да ви наричам? — запита Лиз докато разсеяно галеше по врата удивително търпеливия жребец.
Младата жена отговори вместо своя другар.
— Тимъти, разбира се, а аз съм просто Дру.
— Или Сили1 — Тимъти се ухили на момичето, което погледна назад с разтапяща топлина. — Така я наричам… повече й подхожда, макар и официално да е лейди Друзила.
Дотолкова, доколкото момичето бе от фамилията на един дук, титлата й не изненада Лиз. И още, това не можеше да я заблуди относно закачливо невинните, но непринудено — искрени прояви на един флирт, който обещаваше да прерасне в по-дълбока връзка, отколкото предполагаше роднинството между двама братовчеди, макар и некръвни. Когато забелязаха и схванаха значението на погледа й, двамата се почувстваха неловко. Тя разсея смущението им, като махна широко с ръка към себе си и отново поде стария разговор.
— Аз съм Елизабет Хюс — или поне бях. — Ръката й се отпусна безцелно, а раменете й се свиха в признание на една много важна подробност. — Сега и аз съм Брант, но се надявам, че ще ме наричате Лиз. Или Лизи, както ме наричат най-близките ми приятели.
— Лизи? — повтори Тимъти, като се взря с вид на медитиращ мъдрец в клоните, които почти се сключваха над главите им. — Лизи — повтори пак той, сякаш изпробваше как звучи името. — Харесва ми.
Въпреки че й стана забавно от тази палячовщина, Лиз се почувства длъжна да направи признание.
— Откровено казано, трябва да ви предупредя, че на вашия братовчед, моя съпруг, решително не му харесва.
— Аха! — като че ли със задоволство възкликна Тимъти. — В такъв случай искам да знаете, че точно така ще ви наричам.
— Не се ли разбирате с дука? — директна по природа, Лиз изстреля въпроса, без да потърси по-деликатен начин да получи желаната информация.
Тимъти малко се сепна от резкия въпрос.
— Разбираме се сравнително добре.
Той отново вдигна поглед към откъслеците небе, които се виждаха между скоро поникналите листа. Посегна нагоре, откъсна малка клонка и внимателно заизучава нежната й кора така, сякаш в нея се съдържаха тайните на вселената.
— Моят баща и този на Грей бяха братя и близки приятели. Наистина толкова близки, че изглеждаше съвсем естествено това, че бяха заедно, те и съпругите им, когато загинаха… в злополука на яхтата преди десет години. Като глава на фамилията Брант, Грей стана мой настойник. Никога не съм се съмнявал в добрите му намерения. Просто невинаги се съгласявам с него и невинаги се съобразявам с това, което той смята, че е най-доброто за мен.
Лиз кимна с разбиране. Тя отново загали копринената кожа на жребеца, като се взираше в стройния мъж, който, независимо от светлия цвят на косата си, имаше типичната за фамилията Брант волева брадичка, високи скули и грация на движенията. Очевидно Грейсън бе предначертал за младия човек перспективи, които той не можеше да приеме без резерви, така както и баща й бе насочил бъдещето й в нежелана посока. И колко далече я бе отвела тя.
— Разбирам ви по-добре, отколкото можете да си представите, Тимъти.
Тимъти посрещна уверението й със смесица от съмнение и любопитство. Убедена, че би било добре да се сприятели с двама от едно семейство, което се управляваше от други двама, които не я одобряваха, Лиз реши да им обясни как точно се бяха стекли обстоятелствата в живота й.
— Елате, нека да седнем и да ви разкажа.
Тя завърза коня, посочи към малка полянка, чиято мека трева бе освежена от утринния дъжд и изсушена от следобедното слънце. След като тримата се настаниха на земята — жените с прилично прибрани под себе си крака, а мъжът удобно изтегнал своите — Лиз започна историята си.