— Ти ще го завземеш с неколцина отбрани мъже.
— Да се надяваме, че Силвио ще налапа въдицата.
— Той е инквизитор. Знае как да тормози хората, които са му подвластни. Но не е воин. По дяволите, не го бива дори за шахматист!
След няколко дни войниците на Бартоломео заеха позиции в Кастело и край Арсенала. Когато бяха готови, Бартоломео и Ецио свикаха малобройния отряд, с който щяха да превземат бастиона на Силвио. Ецио подбра лично най-пъргавите и способни войници.
Бяха планирали внимателно атаката. В петък вечерта всичко беше готово. Изпратиха един войник на върха на кулата на Сан Мартино и когато луната се издигна високо над хоризонта, той запали огромна римска свещ, изработена в ателието на Леонардо. Това беше сигналът за начало на нападението. Облечени в униформи от тъмна кожа, воините от основната група изкатериха четирите стени на Арсенала. Стигнаха бойниците и като привидения се стрелнаха из тихата и обезлюдена крепост, отстранявайки малобройната охрана. Не след дълго Ецио и Бартоломео се изправиха срещу смъртните си врагове — Силвио и Данте.
Данте носеше метални боксове и размахваше боздуган на верига, за да държи двамата настрани. В това време техните мъже се сражаваха с войниците на Силвио.
— Чудесен екземпляр, нали? — изграчи Силвио откъм бойниците. — Ще бъде чест да умрете от неговата ръка!
— Майната ти, нищожество! — изкрещя му Бартоломео. Беше успял да оплете веригата на боздугана с бойната си тояга и обезоръженият Данте отстъпи назад. — Хайде, Ецио! Да хванем този grassone bastardo41!
Данте, въоръжен отново — този път с желязна пръчка с изкривени пирони — се изправи срещу им. Замахна към Бартоломео и пироните издълбаха бразда в рамото му.
— Ще ти го върна тъпкано, прасешка фъшкийо!
Междувременно Ецио зареди пистолета си и стреля по Силвио, но пропусна. Куршумът се заби в тухлената стена сред фонтан от искри и отломки.
— Мислиш ли, че не знам защо всъщност си тук, Аудиторе? — излая Силвио, макар че гърмежът очевидно го беше изплашил. — Но закъсня! Вече няма как да ни спреш!
Ецио зареди отново оръжието и стреля. Ала ядосан и объркан от думите на Силвио, пак не улучи.
— Ха! — подвикна Силвио откъм бойника, докато Данте и Бартоломео се боричкаха. — Нима не знаеш? Щом Данте види сметката на мускулестото ти приятелче, всичко приключва! Ти ще последваш съдбата на празноглавия си баща! Знаеш ли какво ме мъчи най-много? Че не обесих лично Джовани! Как ми се ще да бях дръпнал онзи лост, за да видя отблизо как нещастният ти баща се гърчи, рита и люлее в примката! И после да дойде редът на онзи мухльо, чичо ти Марио, на смахнатата ти майка, повлеканата Мария, и на сладката ягодка Клаудия! Тях двете бих ги запазил за пътуването. На палубата понякога е доста самотно!
През нажежената мъгла на гнева Ецио се съсредоточи върху информацията, която разпенената уста на инквизитора бълваше сред обидите.
Воините на Силвио заобграждаха малобройния отряд на Бартоломео. Данте нанесе пореден зашеметяващ удар по капитана, уцели го по ребрата с бокса и го принуди да отстъпи. Ецио стреля за трети път. Този път куршумът профуча през яката на инквизитора на косъм от врата му. Той се олюля, Ецио различи тънка струйка кръв, но противникът му не падна. Заповяда нещо на Данте, който се обърна и се втурна към бойника, където стоеше господарят му. После двамата изчезнаха от другата страна на стената. Ецио разбра, че възнамеряват да се спуснат по въжена стълба до пристана, викна на Бартоломео да го последва и напусна бойната арена, за да догони враговете си.
Видя ги да се качват в голяма лодка, но забеляза и колко ядосани и отчаяни са лицата им. Проследи погледите им и зърна огромна галера да се стопява отвъд южния хоризонт на лагуната.
— Предадоха ни! — каза Силвио на Данте. — Корабът отплава без нас! Мътните да ги вземат! Ето как се отплащат за предаността ми!
— Ще ги догоним — успокои го Данте.
— Късно е. И с това малко корито няма как да стигнем до острова. Поне ще се измъкнем оттук!
— Да потегляме тогава, Altezza.
— Разбира се!
Данте се обърна към разтреперания екипаж.
— Потегляйте! Вдигнете платната! По-живо!
В същия момент Ецио изскочи от сенките на пристана и се приземи на палубата. Изплашените моряци си спасиха кожите, гмурвайки се в мрачната лагуна.
— Махни се, убиецо! — изпищя Силвио.
— Повече няма да бълваш обиди! — рече Ецио и го прониза в корема, прокарвайки двуострата си кама бавно през вътрешностите му. — И в отплата за думите ти, бих ти отрязал топките, но не си струва.