Выбрать главу

— Сбогом! — прегърна го Ецио.

— Подарък на раздяла — Леонардо му подаде торбичка. — Куршуми и барут за малкия ти пистолет и голяма стъкленица с отрова за тъй полезната ти кама. Надявам се да не ти потрябват, но ще съм по-спокоен, ако си добре защитен.

Ецио го погледна развълнувано.

— Благодаря ти, благодаря ти за всичко, добри ми приятелю.

22.

Отплаваха от Венеция с галера и след дълго пътуване без никакви произшествия Ецио и Макиавели пристигнаха в мочурливото пристанище край Равена, където ги посрещнаха лично Катерина и нейната свита.

— Изпратиха куриер, че си тръгнал, та реших да дойда и да те придружа до Форли — каза тя. — Постъпил си мъдро, че си поел с галерата на дожа Агостино, понеже пътищата са опасни, разбойниците не ни дават мира. Не че — добави тя, хвърляйки одобрителен поглед към Ецио — щяха да те притеснят особено.

— За мен е чест, че ме помните, госпожо.

— Е, мина много време, но ти несъмнено правиш впечатление. — Тя се обърна към Макиавели. — Радвам се да те видя отново, Николо.

— Познавате ли се? — попита Ецио.

— Николо ме съветваше по… държавни дела. — Тя смени темата. — Чувам, че вече си истински асасин. Поздравления.

Стигнаха до каляската на Катерина, но тя каза на прислужниците си, че предпочита да язди. Денят беше прекрасен, а пътят — кратък. Оседлаха конете и щом поеха, Катерина махна на Ецио да застане до нея.

— Форли ще ти хареса. Ще бъдеш в безопасност. Оръдията ни пазят града вече цял век, а цитаделата е непристъпна.

— Простете ми, госпожо, но ми е любопитно…

— Кое?

— За пръв път чувам жена да управлява град държава. Впечатлен съм.

Катерина се усмихна.

— Преди съпругът ми държеше юздите на властта, разбира се. Помниш ли го? Джироламо? Е, той умря.

— Съжалявам.

— Няма защо — простичко отвърна тя. — Аз наредих да го убият.

Ецио се опита да прикрие учудването си.

— Нека обясня — намеси се Макиавели. — Разбрахме, че Джироламо Риарио съдейства на тамплиерите. Изработваше карта с местонахождението на неоткритите още страници от Кодекса…

— Така или иначе не харесвах кучия син — равно рече Катерина. — Беше лош баща, досаден в леглото и не само там. — Тя млъкна замислено. — Смених още няколко съпрузи след това, но винаги удрях на камък.

Замълчаха при вида на кон без ездач, галопиращ към тях. Катерина нареди на единия от телохранителите си да го настигне, а останалите продължиха към Форли, но вече с извадени саби. Скоро се натъкнаха на обърната каруца, чиито колелета още се въртяха във въздуха. Наоколо се валяха трупове.

Лицето на Катерина притъмня и тя пришпори коня си, следвана плътно от Ецио и Макиавели.

Малко по-нататък срещнаха група селяни. Някои бяха окървавени.

— Какво става? — попита Катерина жената, която вървеше най-отпред.

— Altezza — подхвана селянката и сълзи се стекоха от очите й, — дойдоха веднага щом тръгнахте. Подготвят обсада на града.

— Кои са те?

— Братята Орси, мадона!

— Sangue di Giuda45!

— Кои са те?

— Същите копелета, които наех да убият Джироламо — гневно отвърна Катерина.

— Работят за всеки, който може да си плати — обясни Макиавели. — Не са много умни, но за жалост им се носи славата на добри изпълнители. Сигурно Испанеца стои зад това.

— Но как е узнал къде ще занесем Ябълката?

— Не търсят Ябълката, Ецио, а картата на Риарио. Тя още е във Форли. Родриго иска да открие останалите страници от Кодекса, а ние не бива да му предоставяме пътеводител!

— Пет пари не давам за картата — извика Катерина. — Децата ми са в града. Ах, porco demonio!

Пришпориха конете в галоп и скоро зърнаха града. Иззад стените се издигаше пушек. Портите бяха затворени. По външните валове бяха заели позиция мъже с герба с мечка и храсти на братята Орси. Ала в града, върху цитаделата на хълма, все още се вееше знамето на Сфорца.

— Завзели са част от Форли, но цитаделата е непокътната — констатира Макиавели.

— Копелета! Двойни агенти! — просъска Катерина.

— Има ли начин да вляза в града, без да ме забележат? — попита Ецио, закопчавайки върху китките си оръжията от Кодекса. Пистолета и камата остави в кесията.

— Има, caro — отговори Катерина. — Но е трудно. Един стар тунел откъм канала минава под западната стена.

вернуться

45

Букв. „Кръвта на Юда“ (ит.). — Б.ред.