Неколцина войници се появиха по бойниците, а капитанът им извика:
— Subito46, Altezza!
После изстреля някаква заповед към трима мъже, които мигновено се втурнаха да отворят. В този момент обаче, надали бойни викове, от околните улички се стекоха дузина наемници на Орси, отрязвайки пътя за отстъпление. Катерина и придружителите й се оказаха в клопка между тях и непоклатимата стена на цитаделата.
— Устроили са ни капан! — извика Макиавели.
Ецио, Макиавели и шепата им мъже застанаха пред Катерина и противниците й.
— Aprite la porta! Aprite! — изкрещя Катерина.
Най-сетне огромните порти се отвориха. Войници на Сфорца се спуснаха да им помогнат. Сразиха отряда на Орси в зловеща хватка лице в лице и се оттеглиха, а вратата светкавично се захлопна зад гърбовете им. Ецио и Макиавели бързо скочиха от конете и се облегнаха един до друг върху стената, едвам поемайки си дъх. Не можеха да повярват, че са се спасили. Катерина също слезе от коня, но не спря нито за миг. Прекоси тичешком вътрешния двор към вратата, пред чийто праг уплашено я чакаха две момченца и дойка, прегърнала пеленаче.
Децата хукнаха към разтворените й обятия.
— Чезаре, Джовани, не се бойте — успокои ги тя. Погали бебето по главичката и изгука: — Salute, Галеацо!
Озърна се наоколо, после погледна дойката:
— Недзета! Къде са Бианка и Октавио?
— Простете, госпожо. Играеха си навън, когато ни нападнаха. Не ги намерихме.
Уплашена, Катерина тъкмо понечи да отговори, когато войниците на Орси отвъд стените на цитаделата нададоха дружен вик. Капитанът се втурна към Ецио и Макиавели.
— От планините пристигнаха подкрепления — докладва той. — Не знам колко ще издържим. — Обърна се към един лейтенант и нареди: — Към бойниците! Заемайте позиция край оръдията!
Лейтенантът се втурна да прегрупира хората на Сфорца, но в този момент плътен рояк вражески стрели се посипа над вътрешния двор и бойниците. Катерина прибра децата вътре и викна на Ецио:
— Погрижи се за оръдията! Те са единствената ни надежда! Не позволявай на тези копелета да пробият защитата!
— Хайде! — изкрещя Макиавели. Ецио го последва към оръдията.
Неколцина войници лежаха убити край тях, редом до телата на капитана и лейтенанта. Мнозина бяха ранени. Оцелелите се мъчеха да насочат тежките топове към мъжете на Орси на площада. Те бяха дочакали многобройни подкрепления, понесли обсадни платформи и катапулти. Точно под нозете им група войници бутаха стенобойна машина. Ако защитниците на крепостта не измислеха бързо нещо, цитаделата щеше да падне. За да предотвратят нападението обаче, се налагаше да стрелят с оръдията по мишени в града. Рискуваха да наранят и дори да убият невинни граждани. Ецио остави Макиавели да организира артилеристите при оръдията и се спусна да търси Катерина.
— Наводнили са града. За да ги спрем, трябва да стреляме по мишени във Форли.
— Направете каквото трябва — с желязно спокойствие отвърна тя.
Ецио вдигна поглед към бойниците, където стоеше Макиавели и чакаше сигнал. Вдигна ръка и решително я свали.
Оръдията избоботиха, а той се втурна към бойниците. Нареди на артилеристите да стрелят непрекъснато и видя как една обсадна платформа, после втора, а накрая и катапултите се разпитат на пух и прах. В тесните улички отрядите на Орси се затрудняваха да маневрират и след като оръдията си казаха тежката дума, стрелците и Сфорца започнаха да изтребват оцелелите нашественици. Накрая изтикаха и последния войник на Орси извън Форли, а мъжете на Сфорца заеха позиции по външната стена. Платиха обаче тежка цена за победата. Няколко къщи бяха в руини, а артилеристите на Катерина дадоха много жертви. Трябваше да обмислят и още нещо, както бързо напомни Макиавели. Бяха прогонили враговете от града, но обсадата не беше вдигната. Батальоните на Орси все още обграждаха Форли, отрязвайки достъпа до храна и питейна вода, а двете по-големи деца на Катерина бяха в неизвестност.
Не след дълго Катерина, Макиавели и Ецио се изкачиха по външните валове и огледаха разположението на врага около стените. Зад гърбовете им гражданите на Форли се стремяха да въдворят ред, но запасите от вода и храна нямаше да стигнат за дълго и всички го знаеха. Катерина беше бледа, притеснена до смърт за децата си — първородната Бианка беше на девет, а Отавиано — година по-малък.
Чудеха се къде са братята Орси, но в същия момент един вражески глашатай застана в центъра на противниковия лагер и наду боен рог. Морето от войници се раздели, за да даде път на двама мъже с ризници, възседнали кафяви коне. Придружаваха ги оръженосци, развели флага с мечката и храстите. Те спряха конете далеч от обсега на стрелите.