Единият ездач се изправи в стремената и извика:
— Катерина! Катерина Сфорца! Знаем, че още си приклещена в скъпото си градче. Отговори ми!
Катерина се надвеси над стената с яростно изражение:
— Какво искате?
Мъжът се ухили широко:
— О, нищо! Просто се чудех дали не ти липсват… дечицата?
Ецио застана до Катерина. Мъжът го изгледа изненадано.
— Ясно… — проточи той. — Ецио Аудиторе, ако не греша. Приятно ми е да се запознаем. Толкова сме чували за теб!
— А вие, ако се не лъжа, сте братята Орси — отвърна Ецио.
Мъжът, който още не беше проговорил, вдигна ръка.
— Същите! Лодовико…
— И Кеко… — додаде другият и се засмя суховато. — На вашите услуги!
— Basta! — извика Катерина. — Стига! Къде са децата ми? Пуснете ги!
Лодовико се поклони присмехулно в седлото.
— Ma certo, signora47. С радост ще ви ги върнем. В замяна на нещо твое. Нещо, принадлежало по-скоро на покойния ти съпруг. Нещо, което правел по заръка на… наши приятели. — В гласа му внезапно прозвучаха сурови нотки. — Имам предвид една карта!
— И една Ябълка! — добави Кеко. — О, да, разбрахме вече. Не сме глупаци. И нашият работодател има шпиони!
— Да — рече Лодовико. — Ще вземем и Ябълката. Или ще прережа гърлата на малките от ухо до ухо и ще ги изпратя при баща им.
Катерина слушаше мълчаливо. По лицето й се бе изписало ледено спокойствие. Най-сетне проговори:
— Bastardi! Смятате, че ще ме уплашите с наглите си заплахи? Нищо няма да ви дам, проклетници! Искате децата ми? Вземете ги! Аз ще си родя нови!
Тя вдигна полите си.
— Не ме интересуват представленията ти, Катерина — каза Кеко и обърна коня си. — Нито пък интимните ти части! Ще си промениш мнението, но знай, че ти даваме само час! Плъхчетата ти ще бъдат в безопасност дотогава в порутеното ти селце нагоре по пътя. И не забравяй — ще ги убием и после ще се върнем, ще опустошим града и силом ще си вземем, каквото искаме. По-добре се възползвай от щедростта ни, за да си спестиш неприятности!
Братята изтрополиха обратно. Ужасена от постъпката и думите си, Катерина се отпусна задъхано върху грубата стена на наблюдателната кула.
Ецио застана до нея.
— Няма да жертваш децата си, Катерина. Никоя кауза не заслужава това.
— Дори спасяването на света? — изгледа го тя с разтегнати устни и изцъклени бледосини очи под буйния червен бретон.
— Не бива да ставаме като тях — простичко отвърна Ецио. — Има неща, които не са разменна монета.
— О, Ецио! Точно това се надявах да кажеш! — Тя обви ръце около врата му. — Разбира се, че не можем да ги жертваме, скъпи. — Катерина се изправи. — Но сърце не ми дава да те помоля да ми ги върнеш.
— Да опитаме — рече Ецио и се обърна към Макиавели. — Няма да се бавя. Надявам се. Но каквото и да се случи с мен, знам, че ще пазиш Ябълката с цената на живота си. И, Катерина…
— Да?
— Знаеш ли къде е скрил Джироламо картата?
— Ще я намеря.
— Открий я и я пази.
— А ти какво смяташ да правиш с братята Орси? — попита Макиавели.
— Вече са в списъка ми — отговори Ецио. — Сдружили са се с хората, които убиха близките ми и унищожиха семейството ми. Но сега разбрах, че има по-съществена кауза от отмъщението.
Двамата си стиснаха ръце, вперили погледи един в друг.
— Buona fortuna, amico mio — твърдо изрече Макиавели.
— Buona fortuna anche — сбогува се Ецио.
Лесно откри селото, което Кеко толкова нехайно спомена, макар да го описа твърде нелюбезно. Селцето беше малко и бедно като повечето си събратя в Романя и близката река явно наскоро го беше наводнила, но като цяло изглеждаше чисто и спретнато с прясно варосаните си къщурки с покриви от свежа слама. Макар улицата, разделяща дузината постройки, да беше още разкаляна от придошлите води, обстановката говореше за ред, ако ли не за благополучие, и за усърден труд, ако ли не за безметежен живот. Единственото, което подсказваше, че в Сайта Салваца не цари мир, бяха войниците на Орси. Нищо чудно, помисли се Ецио, че Кеко не се въздържа да издаде къде крие Бианка и Отавиано. Следващият въпрос беше къде точно се намираха децата на Катерина.