Този път Ецио бе препасал на лявата си китка щита и двуострата кама, а на дясната — пистолета. На колана му висеше лека сабя. Носеше проста вълнена наметка до коленете. Вдигна качулката, за да не го разпознаят, слезе от коня преди селото, озърна се за съгледвачи на братята Орси, взе наръч съчки от близката колиба и приведен под тежестта им, се запъти към Санта Салваца.
Обитателите на селото се стараеха да изпълняват ежедневните си задължения въпреки военните наоколо. Никой, естествено, не беше очарован от присъствието на наемниците на Орси, които не обръщаха никакво внимание на Ецио. За разлика от тях селяните веднага разпознаваха новодошлия, но охотно му съдействаха. Той стигна до къщата в края на селото — по-голяма от останалите и малко по-встрани от тях. От старица, понесла вода от реката, беше научил, че там държат едното дете. Ецио със задоволство отбеляза, че стражата на Орси не е многобройна. Повечето войници бяха струпани край стените на Форли.
Знаеше обаче, че не разполага с много време.
Вратата и прозорците на къщата бяха плътно затворени, но той се промъкна към задния двор между двете крила на постройката и чу как млад, нетрепващ глас мъмри строго някого. Качи се върху покрива и надникна в двора, където Бианка Сфорца — умалено копие на майка си — кореше двамина навъсени войници на Орси.
— С тези две вкиснати създания ли смятат да ме опазят? — царствено им се присмя тя, изправена гордо и безстрашно като Катерина. — Stolti48! Няма да стане! Мама е фурия! Няма да ви позволи да ме нараните! Жените от семейство Сфорца не са срамежливи виолетки! Изглеждаме красиви, но очите заблуждават. Както научи баща ми! — Тя пое дъх, а войниците се спогледаха смаяно. — Надявам се да не си въобразявате, че ме е страх от вас, защото иначе много грешите! А дори един косъм да падне от главата на брат ми, мама ще ви намери и ще ви изяде за закуска. Capito?49
— Млъкни, глупачке! — изръмжа по-възрастният. — Не ме принуждавай да ти издърпам ушите!
— Не смей да ми говориш така! Няма да се измъкнете безнаказано! Само след час аз ще съм си у дома. Всъщност вече ми писна. Изненадвам се, че така бездейно очаквате смъртта!
— Е, наслушах се! — рече възрастният войник й се пресегна към нея.
В същия момент Ецио стреля с пистолета от покрива и го улучи право в гърдите. Мъжът се олюля, алено петно обагри туниката му още преди да се строполи на земята. За секунда на Ецио му мина през ум, че Леонардо е усъвършенствал барута. Той се възползва от объркването, предизвикано от смъртта на войника, скочи от покрива, приземи се грациозно като пантера и налетя с двуострата кама върху младия войник, който заизмъква несръчно своята. Ецио прониза мишницата му, прерязвайки сухожилията като копринени панделки. Грозната кама на мъжа падна на земята и се заби в калта. Преди противникът му да прибегне до ново оръжие, Ецио притисна върха на двуострата си кама под брадичката му и я заби в черепа през меката плът на устата и езика. После спокойно извади острието, оставяйки трупа да се свлече на земята.
— Само двамата ли са? — попита той невъзмутимата Бианка, докато презареждаше светкавично пистолета.
— Да! И благодаря. Който и да си. Мама ще те възнагради щедро. Но плениха и брат ми Отавиано…
— Знаеш ли къде е?
— Държат го в наблюдателницата край разрушения мост. Да побързаме!
— Води ме и не се отдалечавай!
Той я последва по пътя към кулата. Пристигнаха тъкмо навреме — Лодовико влачеше хлипащия Отавиано за врата. Ецио забеляза, че момченцето куца. Явно си беше навехнало крака.
— Ти! — изкрещя Лодовико, щом зърна Ецио. — Най-добре ми остави момичето и се връщай при любовницата си да й предадеш, че ще се прости с тези двамата, ако не получим, каквото искаме!
— Искам при мама! — проплака Отавиано. — Пусни ме, разбойнико!
— Млъквай, marmocchio50! — озъби му се Лодовико. — Ецио! Донеси ми Ябълката и картата или детето ще си го получи!
— Пишка ми се! — изхленчи Отавиано.
— О, за бога, chiudi il becco51!
— Пусни го! — твърдо нареди Ецио.
— Накарай ме, ако ти стиска! Интересно как ще се добереш до мен? Понечиш ли, ще му прережа гърлото като на котка!
Лодовико дръпна момчето пред себе си, но освободи едната си ръка, за да извади сабята. В същия момент Отавиано се опита да се изплъзне, но Лодовико го улови здраво за китката. Сега обаче Отавиано не беше между него и Ецио. Съзрял възможността, Ецио щракна пистолета и стреля.