По гневното лице на Лодовико се изписа недоумение. Куршумът го улучи по врата и преряза вената. С оцъклени очи той пусна Отавиано и се свлече на колене, стиснал гърло. През пръстите му струеше кръв. Момчето се втурна напред и прегърна сестра си.
— Отавиано! Stai bene52! — притисна го тя в обятията си.
Ецио се приближи към Лодовико. Но не застана плътно до него. Мъжът още не беше паднал и държеше сабята си. По кожения му жакет се сцеждаше ручей кръв.
— Не знам с какъв дяволски инструмент ме повали, Ецио — задъхано отрони той, — но за жалост ще изгубиш играта, каквото и да сториш. Ние не сме такива глупаци, за каквито ни мислите. Глупаците сте вие — ти и Катерина!
— Нищо подобно — презрително отвърна Ецио. — Ти умираш за шепа монети. Нима си струва?
Лодовико се намръщи.
— Повече, отколкото си представяш, приятелю. Надхитрихме те! И Господарят ще се сдобие с желаното! — Лицето му се изкриви в агония от болката. Кръвта шуртеше като из ведро. — Довърши ме, Ецио, ако ти е останала милост!
— Отнеси гордостта си в гроба, Орси! Тя нищо не значи.
Ецио пристъпи напред и прониза отново раната в гърлото на Лодовико. След секунда мъжът предаде Богу дух. Ецио се надвеси над тялото и затвори очите му.
— Reqüiescat in pace.
Но нямаше време за губене. Върна се при децата, които наблюдаваха ококорено сцената.
— Можеш ли да ходиш? — попита той Отавиано.
— Ще пробвам, но ме боли ужасно.
Ецио коленичи да погледне. Глезенът не беше изкълчен, а само навехнат. Той качи Отавиано върху раменете си.
— Кураж, малки Duce — рече му той. — Ще ви заведа у дома.
— Може ли първо да се изпишкам? Не мога да търпя повече.
— Побързай!
Ецио разбираше, че няма да му е лесно да изведе децата от селото. Не можеше да прикрие пищните им дрехи, а несъмнено войниците вече бяха узнали, че Бианка е избягала. Той смени пистолета с отровното острие. Улови Бианка за дясната ръка и пое към горичката в западния край на селото. Изкатери се на малък хълм и погледна към Санта Салваца. Забеляза отряд наемници на Орси да яздят към наблюдателната кула, но в горичката нямаше стражи. Благодарен за отсрочката, Ецио се отправи към мястото, където беше завързал коня си, и сякаш след цяла вечност качи децата в седлото и скочи зад тях.
Насочиха се на север към Форли. Градът изглеждаше притихнал. Къде ли се бяха дянали войниците на братята Орси? Дали бяха вдигнали обсадата? Звучеше невероятно. Ецио пришпори коня.
— Минете по южния мост, господине — посъветва го Бианка, стиснала предницата на седлото. — Оттам е най-прекият път за вкъщи.
Отавиано се гушеше в него.
Наближиха градските стени и Ецио забеляза, че южната порта е отворена. От нея излезе малък отряд воини на Сфорца, ескортиращи Катерина, и малко зад нея — Макиавели. Ецио веднага видя, че събратът му асасин е ранен. Той заби стремена в коня си и щом настигна групата, скочи от седлото и предаде децата на Катерина.
— Какво става, за Бога? — попита той, втренчен в нея и Макиавели. — Какво правите тук?
— О, Ецио — отвърна Катерина. — Толкова съжалявам!
— Какво стана?
— Подведоха ни — отчаяно обясни тя. — Отвели са децата, за да ни заблудят!
Ецио се обърна към Макиавели.
— Но градът е невредим?
— Да, градът е невредим — въздъхна Макиавели. — Братята Орси вече не се интересуват от него.
— Какво искаш да кажеш?
— След като ги отблъснахме, се отпуснахме — само за малко, да се прегрупираме и да се погрижим за ранените. Точно тогава Кеко ни нападна. Явно са планирали всичко предварително. Нахлу в града. Сражавах се с него очи в очи, но войниците му ме атакуваха гърбом и ме принудиха да отстъпя. Сега, Ецио, ще те помоля да не губиш самообладание — Кеко взе Ябълката!
Ецио застина. После бавно произнесе:
— Какво? Не може да бъде! — Озърна се яростно. — Накъде тръгна?
— Щом взе, каквото търсеше, би отбой и армията му се раздели. Не успяхме да видим коя група отнесе Ябълката и изтощени от битката, се отказахме да ги преследваме. Но Кеко поведе един отряд към планините на север.
— Значи всичко е изгубено? — извика Ецио.
Лодовико беше прав — наистина бяха подценили братята Орси.