Умът му обаче бързо се върна към задачата. Веднага разпозна гълъба, който търсеше — единственият, към чийто крак беше прикрепена бележка. Той я откачи сръчно и нежно остави птицата обратно върху пръта. После се поколеба. Да прочете ли бележката? Не беше запечатана. Разви пъргаво листчето и откри, че съдържа само едно име — Франческо де Паци. Сви рамене. Предположи, че баща му ще разгадае написаното по-добре от него. Недоумяваше обаче какъв смисъл крие името на бащата на Виери и вероятен съзаклятник в заговора за преврат срещу дука на Милано — факти, вече известни на Джовани. Освен ако не беше потвърждение.
Ала трябваше да побърза. Чакаше го още работа. Пъхна бележката в кесията на колана си и се запъти към адреса, отбелязан на първия плик. Мястото го изненада — намираше се в квартала на червените фенери. Често го беше посещавал с Федерико — разбира се, преди да срещне Кристина — ала винаги се чувстваше напрегнат. Когато наближи мрачната уличка, към която го беше упътил баща му, Ецио стисна дръжката на камата, за да си вдъхне увереност. Мястото се оказа зле осветена ниска таверна, в която сервираха кианти в глинени стакани.
Тъкмо се чудеше какво да предприеме по-нататък, понеже не виждаше никого наоколо, когато го сепна глас отстрани:
— Ти ли си момчето на Джовани?
Ецио се обърна към грубоватия мъж, чийто дъх вонеше на лук. Придружаваше го жена, която навремето може би е била хубавичка, но десетте години в повече върху плещите й бяха заличили някогашния чар. Бледа следа от него се различаваше само в ясните й, умни очи.
— Има си хас, глупако — обади се тя. — Не виждаш ли, че е одрал кожата на баща си!
Мъжът не си направи труда да й отговори.
— Носиш ни нещо — рече той на Ецио. — Дай го.
Ецио се поколеба. Свери адреса. Нямаше грешка.
— Дай го, приятелю — приведе се мъжът към него. Дъхът му го лъхна с пълна сила. С лук и чесън ли се изхранваше този човек?
Ецио остави писмото в разперената длан на мъжа, която веднага се затвори и го прибра в провесена през кръста кожена кесия.
— Добро момче — похвали го той и се усмихна. Ецио с изненада откри, че усмивката придава на лицето му изненадващо благородство. Но не и думите му. — И не се бой — добави мъжът. — Не сме заразни. — Млъкна и хвърли поглед към жената. — Аз поне не съм.
Жената се разсмя и го перна с юмрук по ръката. После и двамата изчезнаха.
Ецио се измъкна от уличката с въздишка на облекчение. Адресът върху второто писмо го насочи по улицата западно от Баптистерията9 — доста по-приличен квартал, ала обезлюден по това време на денонощието. Ецио забърза натам.
Под арката, засенчваща улицата, го очакваше навъсен мъж с войнишка стойка. Беше облечен със селски кожени дрехи, ала миришеше на чисто и свежо и беше гладко избръснат.
— Насам — помаха той.
— Нося ви нещо — подхвана Ецио. — От…
— Джовани Аудиторе? — прошепна едва доловимо онзи.
— Да.
Мъжът се озърна на всички страни. По-надолу по улицата се виждаше само фенерджията.
— Проследи ли те някой?
— Не. Че защо да ме следят?
— Няма значение. Дай ми писмото. Бързо.
Ецио протегна ръка.
— Положението става все по-напечено — каза мъжът. — Предай на баща си, че тази нощ ще атакуват. Трябва да се укрие на сигурно място.
Ецио зяпна изумено.
— Какво? Какво говорите?
— Вече казах твърде много. Връщай се бързо вкъщи.
И мъжът се стопи в сенките.
— Почакай! — подвикна му Ецио. — Обясни ми! Върни се!
Ала човекът сякаш бе потънал вдън земя.
Ецио забърза към фенерджията.
— Колко е часът? — попита го той.
Мъжът вдигна поглед към небето.
— Трябва да е към двайсетия час — отвърна.
Ецио пресметна бързо. Беше тръгнал преди два часа. Трябваха му двайсетина минути да се върне. Затича. Загложди го ужасно предчувствие.
Веднага щом зърна Палацо Аудиторе, усети, че нещо не е наред. Никъде не светеше, големите порти отпред зееха отворени. Той хукна още по-бързо и закрещя:
— Татко! Федерико!
Просторният салон на имението беше тъмен и празен, ала в мътната светлина Ецио различи обърнатите маси, счупените столове, строшените съдове и чаши. Някой беше съборил платната на Леонардо на пода и ги бе разпорил с нож. Нейде отдалеч в мрачината долетя хлипане — плачеше жена. Майка му!