Цял ден вървяха на юг. Едва когато оставиха града далеч зад гърбовете си, се отбиха за кратко в една ферма да купят хляб, сирене и вино и да отдъхнат за час в сянката на клонест дъб край царевична нива. Ецио с мъка сдържаше нетърпението си. До Монтериджони имаше почти трийсет мили, а се налагаше да се съобразяват с крачката на Мария. Тя беше силна жена в началото на четирийсетте, ала преживеният потрес я бе състарил. Ецио се молеше майка му да се възстанови под грижите на чичо му Марио, но разбираше, че подобрението няма да настъпи бързо. Надяваше се — ако не срещнат препятствия — следобед на другия ден да пристигнат в имението на Марио Аудиторе.
Нощта прекараха в изоставен хамбар, пълен за щастие с чисто и топло сено. Вечеряха с останалото от обяда си и настаниха Мария възможно най-удобно. Тя не се оплакваше, всъщност изглежда изобщо не осъзнаваше случващото се, но щом Клаудия се опита да вземе ковчежето на Петручо, се възпротиви бурно и отблъсна дъщеря си, ругаейки като рибарска съпруга. Братът и сестрата останаха шокирани от изблика й.
Мария обаче спа спокойно и на другата сутрин изглеждаше освежена. Измиха се в близкия поток, пийнаха бистра вода вместо закуска и продължиха. Беше слънчев ден, приятно топъл, със свеж бриз. Напредваха бързо. По пътя ги подминаха само няколко каруци. Не срещнаха никого, освен малкото работници по крайпътните полета и овощни градини. Ецио купи малко плодове — колкото майка му и сестра му да похапнат нещичко. Той беше твърде напрегнат и така или иначе не усещаше глад.
Най-сетне, по пладне, той с радост забеляза хълма, където се издигаше, окъпан от слънцето, малкият, укрепен със стени град Монтериджони. Марио управляваше района с твърда ръка. След една-две мили щяха да навлязат в негова територия. Окуражени, тримата Аудиторе ускориха крачка.
— Почти стигнахме — усмихна се Ецио на Клаудия.
— Grazie a Dio13 — отвърна тя с грейнало лице.
Тъкмо се поотпуснаха, когато на крайпътен завой ги пресрещна позната фигура, придружена от дузина мъже в униформи в синьо и златисто. Единият държеше знаме с омразната емблема със златни делфини и кръстове на син фон.
— Ецио! — поздрави първият. — Добър ден! Радвам се да видя и семейството ти — поне това, което е останало от него! Каква приятна изненада.
— Виери!
— На вашите услуги! Щом освободиха баща ми от затвора, той с готовност финансира малката ми ловна дружинка. Домъчня ми. Как ти даде сърце да напуснеш Флоренция, без да се сбогуваш с мен?
Ецио пристъпи напред и избута Мария и Клаудия зад гърба си.
— Какво искаш, Виери? Нима не си доволен от постигнатото?
Виери разпери ръце.
— Какво искам ли? Е, откъде да започна? Толкова много неща! Да видим… по-голямо имение, по-красива жена, повече пари и — какво още? — о, да! Главата ти!
Той извади меча си, махна на войниците си да бъдат нащрек и тръгна към Ецио.
— Изненадан съм, Виери! Наистина ли се осмеляваш да се изправиш очи в очи с мен? О, извинявай, забравих, че яките ти момчета са на две крачки зад теб!
— Не смятам, че си достоен за меча ми — отвърна Виери и го прибра в канията. — Ще те довърша с юмруци. Съжалявам, ако те разочаровам, мила — добави той, обърнат към Клаудия, — но не се тревожи, няма да е задълго. Скоро ще се погрижа да те утеша, а кой знае, може би и майка ти се нуждае от внимание!
Ецио бързо пристъпи напред и заби юмрук в челюстта на Виери. Сварен неподготвен, противникът му се олюля. Успя обаче да запази равновесие, махна на хората си да се отдръпнат, хвърли се към Ецио с яростен вик и го заналага с юмруци. Атаката му беше толкова настървена, че Ецио само отблъскваше ударите му, но не смогваше да му отвърне подобаващо. Двамата сплетоха тела, борейки се за надмощие. От време на време се пускаха, но веднага се вкопчваха един в друг с възобновена енергия. Накрая Ецио впрегна гнева на Виери в своя полза — яростта винаги пречи в битка. Виери отстъпи, грабна огромна вила и замери Ецио. Той се гмурна напред и вилата прелетя над рамото му, без да го досегне. Инерцията обаче тласна тялото на Виери напред, Ецио го препъна и той се строполи на земята. Окървавен и омаломощен, младият Паци се оттегли на четири крака зад хората си, изправи се и се изтупа с изжулени длани.