И той пристъпи към младежа.
Гореща болка бе пронизала тялото на Ецио, когато секирата се заби в ръката му. Зави му се свят, причерня му. Но сега си припомни всичко научено и инстинктите взеха връх. Окопити се и щом Виери се накани да нанесе съкрушителния удар върху привидно разоръжения си противник, Ецио протегна дясната си ръка, разтворил и изопнал пръсти. Механизмът на скритата досега тайна кама тутакси щракна и острието излетя измежду пръстите му в цялата си дължина — смъртоносна, ала измамно замаскирана от матовото покритие. Виери вече бе вдигнал ръка, изложил незащитени гърдите си. Ецио се пресегна и заби камата, която потъна в плътта без никакво усилие.
Виери застина като хипнотизиран, после изпусна оръжията си и се свлече на колене. Измежду ребрата му се стичаха водопади кръв. Ецио го подхвана, преди да се строполи на земята.
— Не ти остава много, Виери — настойчиво подхвана той. — Сега е твой ред да се погрижиш за душата си! Кажи ми какво обсъждахте? Какво планирате?
Раненият му отвърна с лека усмивка.
— Никога няма да ни победите — рече той. — Никога няма да сломите Паци и Родриго Борджия!
Ецио знаеше, че минути делят Виери от смъртта. Попита още по-настойчиво:
— Кажи ми! Беше ли разкрил баща ми плановете ви? Затова ли го убиха?
Лицето на Виери побледня като восък. Той стисна здраво дланта на Ецио. Ручейче кръв се стече от ъгъла на устата му, очите му се изцъклиха. Все пак успя да се усмихне подигравателно.
— На какво се надяваш, Ецио? Да ти се изповядам от игла до конец? Съжалявам, но просто нямам… време. — Той се задъха и нова струйка кръв потече по брадичката му. — Жалко наистина. В един друг свят можехме дори да… се сприятелим.
Ецио усети как пръстите на Виери се отпускат.
Болката от собствената му рана се надигна отново заедно с яркия спомен за смъртта на баща му и братята му. Вълна от гняв го заля.
— Приятели! Ти, мръсно чудовище! Трябва да оставят тялото ти да гние край пътя като кравешки труп. Никому няма да липсваш! Ще ми се само да беше страдал повече! Аз…
— Ецио — иззад гърба му долетя властен, но мек глас, — стига! Покажи уважение към човека!
Младежът скочи на крака и се обърна рязко. Пред него стоеше чичо му.
— Уважение? След всичко, което се случи? Ако той беше победил, щеше да ни обеси на най-близкото дърво!
Макар и изтощен, покрит с прахоляк и кръв, Марио стоеше гордо изправен.
— Но той не победи, Ецио. И ти не си като него. Не ставай като него! — Той коленичи до тялото, протегна покритата си с ръкавица ръка и затвори очите на убития. — Дано клетата ти гневна душа намери покой поне в смъртта — рече той. — Requiescat in pace17.
Ецио го наблюдаваше мълчаливо.
— Приключи ли битката? — попита той едва когато чичо му се изправи.
— Не — отвърна Марио. — Още е в разгара си, но везните се накланят в наша полза. Роберто и част от мъжете му се присъединиха към нас. Въпрос на време е. — Той поспря. — Съжалявам, че ще те натъжа, но Орацио е мъртъв.
— Орацио!
— Преди да умре, ми каза колко смелост си проявил! Винаги се старай да оправдаваш тази похвала, Ецио!
— Ще опитам — прехапа устни младежът. Макар да не си го призна съзнателно, отново бе получил полезен урок.
— Трябва да вървя при воините си. Но ти нося нещо, което ще ти подскаже що за човек е бил противникът ти. Писмо е — беше у един от местните свещеници. Възнамерявал да го предаде на бащата на Виери, но той очевидно вече не е тук, та да го получи. — Марио му подаде лист хартия. Печатът беше счупен. — Същият свещеник ще се погрижи да погребе мъртъвците. Ще наредя на някой от сержантите ми да се заеме с подготовката.
— Трябва да ти съобщя нещо…
Марио вдигна ръка.
— По-късно. Когато приключим. Поражението ще забави враговете ни, а и Лоренцо във Флоренция ще бъде нащрек. Засега предимството е на наша страна. — Той замълча. — Трябва да се връщам. Прочети писмото, Ецио, и размисли над съдържанието му. И се погрижи за ръката си.
С тези думи Марио пое към бойното поле. Ецио се отдалечи от тялото на Виери и седна под дървото, зад което преди малко се беше скрил. Мухите вече кръжаха около лицето на мъртвия. Ецио разтвори писмото и зачете:
Господин Франческо,
Изпълних молбата Ви и разговарях с Вашия син. Споделям мнението Ви, макар и не напълно. Да, Виери е безочлив и склонен да действа необмислено. Отнася се с мъжете си като с играчки, като с шахматни фигури, към чийто живот проявява по-малко загриженост, отколкото ако бяха от дърво или слонова кост. Наказва ги особено жестоко — докладваха ми, че е наредил да осакатят поне трима.