— Успокой се — каза мъжът, когото наричаха Бернардо. — Всички имаме мотив. А сега, благодарение на папа Сикст, разполагаме и със средства.
— Така е, месер Барончели, но имаме ли и благословията му?
От дълбоките сенки зад газената лампа в дъното на параклиса се обади глас:
— Благослови начинанието ни, стига „да не вземе жертви“.
Собственикът на гласа застана в ореола от светлина. Ецио затаи дъх, разпознал фигурата в кървавочервена роба, макар цялото му лице, освен хищническата усмивка да оставаше в сянката на качулката. Това значи беше най-изтъкнатият посетител от Рим — Родриго Борджия, Il Spagniolo23!
Съзаклятниците му отвърнаха с разбиращи усмивки. Знаеха на чия страна е папата, знаеха и че кардиналът пред тях дърпа конците. Главата на римокатолическата църква обаче не можеше открито да одобри кръвопролитие.
— Добре е, че най-сетне настъпи мигът — каза Франческо. — Срещнахме много препятствия. Само че убийството в катедралата ще ни навлече много критики.
— Това е последната ни и единствена възможност — отвърна Родриго с властен глас. — И понеже изпълняваме волята Божия, освобождавайки Флоренция от тази измет, мястото е напълно подходящо. Още повече че щом завладеем града, никой няма да се осмели да възроптае!
— Те непрекъснато променят плановете си — обади се Бернардо Барончели. — Налага се да изпратя някого да придружи брат му Джулиано, за да не закъснее за литургията.
Всички се разсмяха, освен Джакопо и испанеца, който забеляза сериозното му изражение.
— Какво има, Джакопо? — попита Родриго по-старшия Паци. — Да не смяташ, че са заподозрени нещо?
Преди Джакопо да отвори уста, племенникът му вметна нетърпеливо:
— Невъзможно е! Медичите са заслепени от арогантност и глупост!
— Не подценявай враговете ни, Франческо — скастри го Джакопо. — Не разбираш ли, че зад нападението на Сан Джиминяно стоят парите на Медичите?
— Този път няма да изникне такъв проблем — изръмжа племенникът му, настръхнал, че го корят пред равните нему и му припомнят нестихналата болка от загубата на сина му Виери.
Бернардо наруши възцарилата се тишина. Обърна се към Стефано де Баноне:
— Ще ми трябват няколко свещенически роби за церемонията утре, отче. Ще се чувстват в безопасност, ако си мислят, че са в обкръжението на духовници.
— Кой ще нападне?
— Аз! — обади се Франческо.
— И аз! — додадоха Стефано, Антонио и Бернардо.
— Добре — рече Родриго. — Като цяло камите наистина са най-подходящи. По-лесно се укриват и са по-удобни при близка схватка. Но и снаряжението от папата няма да ни е излишно — щом видим сметката на братята Медичи, ще трябва да прочистим и други нехранимайковци. — Той вдигна ръка и благослови съратниците си. — Dominus vobiscum24, господа. И нека Бащата на познанието ни направлява. — Озърна се и заключи: — Смятам, че уточнихме всичко. Простете ми, но трябва да вървя. Чакат ме още задачи, преди да се върна в Рим. Ще отпътувам призори. Не искам да ме виждат във Флоренция в деня, когато властта на Медичите ще рухне.
Притиснат към стената, Ецио изчака съзаклятниците да си тръгнат. Когато остана сам в мрака, той извади своята лампа и запали фитила.
Върна се по обратния път. Лисицата го чакаше в притъмнялата Ручелайска капела. Ецио му разказа чутото.
— Да убият Лоренцо и Джулиано де Медичи в катедралата по време на Голямата литургия утре сутринта! — възкликна изумено Лисицата накрая и Ецио усети, че събеседникът му е изгубил дар слово. — Какво светотатство! И по-лошото — ако Флоренция падне в ръцете на Паци, Бог да ни е на помощ!
Ецио се замисли.
— Можеш ли да ми осигуриш място в катедралата утре? — попита той. — Близо до олтара. До Медичите?
Лисицата го изгледа мрачно.
— Трудно, но не е невъзможно. Знам какво ти се върти в ума, Ецио, но сам няма да успееш.
— Ще опитам. Ще се възползвам и от елемента на изненада. А и повече от едно непознато лице сред аристократите ще събуди подозренията на Паци. Но трябва да се погрижиш да ми намериш място, Джилберто.
— Наричай ме Ла Волпе — отвърна Джилберто с усмивка. — Само лисичата хитрост се равнява на моята. — Помълча и добави: — Да се срещнем пред катедралата половин час преди литургията. — В погледа му се четеше респект. — Ще ти помогна, ако мога, месер Ецио. Баща ти щеше да се гордее с теб!