9.
На другия ден — неделя, 26 април — Ецио се събуди преди зазоряване и пое към катедралата. Срещна малцина, ако не броим монасите и монахините, запътили се към църквата за сутрешната молитва. За да не привлича излишно внимание, той се изкачи до върха на камбанарията и впери поглед в изгряващото над града слънце. Постепенно площадът под него започна да се изпълва с граждани от всякакво потекло и положение — цели семейства и двойки, търговци и благородници, нетърпеливи да посетят службата, озарена от присъствието на дука и по-младия му брат. Ецио оглеждаше внимателно множеството и щом зърна Лисицата да застава на стъпалата пред катедралата, свърна към най-отдалечения край на кулата и се заспуска, пъргав като маймуна, към него, припомняйки си да държи главата си приведена и да се слива, доколкото е възможно с тълпата, използвайки съгражданите си като прикритие. За случая беше облякъл най-представителните си дрехи и не носеше открито никакво оръжие, макар мнозина от мъжете около него — от богатата класа на търговците и банкерите — да бяха препасали церемониални саби в поясите си. Не устоя на изкушението да се огледа за Кристина, но не я видя.
— Ето те и теб! — възкликна Лисицата, когато го забеляза. — Уредих въпроса, имаш запазено място на третия ред.
Докато разговаряха, хората по стъпалата отстъпиха встрани, а група херолди вдигнаха фанфарите към устните си и затръбиха.
— Идват — добави Лисицата.
Откъм Баптистерията на площада се появи Лоренцо де Медичи със съпругата си Кларис. Тя държеше за ръка най-голямото им дете — Лукреция, а петгодишният Пиеро крачеше гордо вдясно от баща си. Зад тях, придружена от бавачката си, вървеше тригодишната Мадалена, а бебето Лео, повито в бял сатен, се гушеше в прегръдките на дойката си. Следваха ги Джулиано и бременната му съпруга Фиорета. Хората по площада се покланяха ниско, а пред портите на катедралата ги посрещнаха двама свещеници, които Ецио ужасено разпозна — Стефано да Баноне и мъжът от Волтера, чието пълно име, както му съобщи Лисицата, беше Антонио Мафей.
Семейство Медичи влезе в катедралата, последвано от свещениците и от гражданите на Флоренция, подредени според ранга си. Лисицата сръга Ецио и посочи. Сред множеството бе забелязал Франческо де Паци и съзаклятника му Бернардо Барончели, дегизиран като дякон.
— Върви! — прошепна му настойчиво Лисицата. — Стой близо до тях.
В катедралата нахлуваха все нови и нови хора, докато повече не можеха да се поберат и останалите останаха по принуда отвън. Бяха се събрали десет хиляди. Лисицата за пръв път виждаше такова стълпотворение във Флоренция. Той безмълвно се помоли Ецио да успее.
Вътре множеството се разположи сред задушаващата жега. Ецио не съумя да застане съвсем близо до Франческо и съюзниците му, но ги държеше под око, обмисляйки как да постъпи, щом нападнат Медичите. Междувременно флорентинският епископ зае мястото си пред големия олтар и литургията започна.
Когато епископът благославяше хляба и виното, Ецио забеляза Франческо и Бернардо да се споглеждат. Семейство Медичи седяха точно пред тях. В същия момент свещениците Баноне и Мафей, застанали на стъпалата в основата на олтара и най-близо до Лоренцо и Джулиано, се озърнаха крадешком. Епископът се обърна към паството, вдигна високо златния бокал и заговори:
— Кръвта Христова…
Събитията се развиха мигновено. Барончели скочи с вик: „Сгеара, traditore!“25 и заби изотзад камата си във врата на Джулиано. От раната бликнаха фонтани кръв и обляха Фиорета, която се свлече с писък на колене.
— Аз ще довърша кучия син! — изкрещя Франческо и избута с лакти Барончели. После блъсна на пода Джулиано, който се опитваше да закрие раната си с ръце. Франческо коленичи и прониза жертвата — вдигаше и спускаше камата отново и отново с такава ярост, че веднъж, заслепен от гнева, тя рани собственото му бедро. Джулиано отдавна беше умрял, когато Франческо нанесе деветнайсетия си — и последен — удар.
Междувременно Лоренцо се спусна с уплашен вик към нападателите на брат си, докато Кларис и дойките прегърнаха закрилнически децата. Възцари се хаос. Лоренцо беше наредил на телохранителите си да се оттеглят — убийството в църква бе нещо немислимо — но сега те се мъчеха да се доберат до него през тълпата объркани и паникьосани богомолци, които се бутаха и тъпчеха, за да избягат от касапницата. Жегата и плътно натъпканите тела влошаваха още повече положението.