— Спрете! — извика единият. — Къде отивате?
— Помагам му да се добере на сигурно място — отвърна Ецио.
— И кой си ти? — попита грубо вторият.
Той пристъпи напред и се взря в лицето на Лоренцо. В полусвяст Лоренцо се извърна настрани, но пелерината на Ецио се изхлузи, разкривайки герба на Медичите върху жакета му.
— Охо! — възкликна мъжът и се обърна към другаря си: — Май сме хванали голяма риба, Тердзаго!
Ецио мислеше трескаво. Нямаше как да пусне Лоренцо, от когото продължаваше да се стича кръв. Но в такъв случай не можеше да използва оръжието си… Той вдигна бързо левия си крак и ритна войника по задника. Мъжът падна. В следващия миг им се нахвърли другият, вдигнал извитата сабя. Ецио парира удара и го отби с металния щит. Завъртя лявата си китка, избута сабята настрани и прониза противника си с двуострата кама, прикрепена към щита. Но не успя да го убие. Първият се изправи на крака и се спусна да помогне на другаря си, който на свой ред отстъпи назад, изненадан, че ръката на Ецио е останала невредима. Ецио отблъсна и втория удар по същия начин, но този път съумя да прокара щита по острието на сабята чак до дръжката и да стисне китката на противника. Изви я толкова рязко и силно, че мъжът изпусна оръжието си с болезнен вик. Ецио се наведе и улови сабята, преди да е достигнала земята. Беше му трудно да борави с лявата ръка, при това притиснат под тежестта на Лоренцо, но съумя да замахне и да посече врата на войника, преди да се е съвзел. С яростен рев му налетя вторият. Ецио парира сабята му. Оръжията им се сблъскаха неколкократно. Противникът му обаче не се досещаше какво предпазва лявата му китка и нанасяше удар след удар върху нея. Напусто. Ръката на Ецио изтръпна от болка, той едва пазеше равновесие, но най-сетне съзря възможност. Шлемът на войника се беше разхлабил, но той не го забелязваше, вторачен в ръката на Ецио, върху която се канеше да нанесе поредния удар. Ецио бързо вдигна своето оръжие, престори се, че залита, но всъщност успя да събори шлема на мъжа. После, преди противникът му да реагира, стовари тежката сабя върху черепа му и го разцепи на две. Сабята остана вклинена в костите. Мъжът застина за момент с разширени от изненада очи и сетне се свлече на земята. Ецио се озърна наоколо и поведе Лоренцо надолу по улицата.
— Още малко, Altezza26.
Стигнаха църквата без повече произшествия, но вратите й бяха здраво залостени. Ецио погледна назад и видя, че край телата на убитите са се струпали група войници, които се взираха към тях. Той заблъска по вратата. Отвори се шпионка, зад която се мярнаха око и част от подозрително лице.
— Раниха Лоренцо! — викна Ецио. — Преследват ни! Отворете!
— Кажете ми паролата! — отвърна човекът отвътре.
Ецио се обърка, но Лоренцо бе чул гласа му и го беше разпознал.
— Анджело! — извика той силно. — Лоренцо е! Отвори проклетата врата!
— Всемогъщи! — възкликна мъжът. — Мислехме, че са те убили! — Той се обърна и подвикна на някого: — Отключете! Бързо!
Шпионката се затвори, резетата се вдигнаха. Междувременно стражарите приближаваха тичешком от другия край на улицата. Точно навреме една от тежките врати се открехна да пропусне Ецио и Лоренцо и бързо се захлопна зад гърбовете им, а пазачите спуснаха светкавично резетата. Отвън долетяха яростни крясъци. Ецио срещна спокойните зелени очи на изискан мъж на около двайсет и четири.
— Анджело Полициано — представи се мъжът. — Изпратих част от хората ни през задната порта да изтребят плъховете на Паци, за да не ни безпокоят повече.
— Ецио Аудиторе.
— А! Лоренцо ми е разказвал за теб! — Той млъкна рязко. — По-късно ще говорим. Ще ти помогна да го настаним на пейката и да прегледаме раните му.
— Вече е в безопасност — каза Ецио и предаде Лоренцо на двамата прислужници, които внимателно го поведоха към пейка край северната стена на църквата.
— Ще го позакърпим, ще спрем кръвотечението и щом се възстанови, ще го отведем в замъка му. Не се тревожи, Ецио, тук той наистина е на сигурно място. Няма да забравим стореното от теб.
Мислите на Ецио обаче вече бяха отлетели към Франческо де Паци. Твърде много време му предостави да избяга.