— Смяташ се за майстор на меча, а, момче? Само че не те бива за убиец! Нека ти дам урок!
Тя се хвърлиха един срещу друг, от остриетата на оръжията им се разлетяха искри. Ецио обаче разполагаше с повече свобода на движение и скоро умора налегна двайсет години по-възрастния от него Франческо, макар денят му да не бе толкова изтощителен.
— Войници! — извика той. — Към мен!
Ала мъжете му се бяха разбягали или бяха паднали под мечовете на воините на Медичи. Франческо и Ецио бяха останали сами един срещу друг. С отчаян поглед Франческо потърси път за отстъпление. Оставаше му само един изход — през самия замък. Той отвори вратата зад гърба си и се заизкачва по каменното стълбище, виещо се нагоре по вътрешната стена. Ецио предположи, че понеже повечето привърженици на Медичите са струпани пред сградата, където се водеше най-разгорещената битка, навярно никой не охранява тила. Втурна се след Франческо към втория етаж.
Залите пустееха — всички обитатели на замъка, освен половин дузина изплашени чиновници, които се разбягаха, щом ги зърнаха, бяха в двора и се опитваха да удържат наемниците на клана Паци. Франческо и Ецио прекосиха тичешком украсените с позлатена ламперия просторни зали. Накрая се озоваха на балкон, високо над Пиаца дела Синьория. Отдолу долиташе шумът от битката и Франческо изкрещя отчаяно за помощ. Нямаше кой да го чуе обаче, а пътят му за бягство беше отрязан.
— Бий се! — извика Ецио. — Сами сме!
— Meledetto27!
Ецио замахна с меча и прониза лявата му ръка.
— Хайде, Франческо! Къде остана смелостта, с която погуби баща ми? Която движеше ръката ти, когато уби Джулиано?
— Върви по дяволите!
Франческо посегна с меча, но умората си каза думата и острието се размина с целта. Той залитна напред. Ецио отскочи встрани, вдигна крак и затисна острието на сабята му, поваляйки го на земята.
Преди Франческо да се съвземе, Ецио стъпи върху ръката му и го принуди да пусне дръжката на оръжието си. После го сграбчи за рамото и го обърна по гръб. Докато противникът му се мъчеше да се изправи, той го ритна безпощадно в лицето. Франческо прибели очи и припадна. Ецио коленичи и продължи да налага с юмруци изгубилия свяст мъж. Свали ризницата и жакета му, разкривайки бледата жилава плът под тях. Не намери никакви документи, нищо съществено. Само няколко флорина в кесия.
Ецио захвърли меча и извади камата. Коленичи, положи длан под шията на Франческо и го повдигна. Лицата им почти се докосваха.
Франческо отвори клепачи. В очите му се четяха страх и ужас.
— Пощади ме! — заекна той.
В този момент откъм двора долетяха тържествуващи викове. Ецио се заслуша. Разбра, че войниците на Паци са победени.
— Да те пощадя ли? — попита той. — По-скоро бих пощадил бесен вълк.
— Не! — изпищя Франческо. — Умолявам те!
— Това е за баща ми! — викна Ецио и го прониза в корема. — Това е за Федерико! — Нанесе нов удар. — Това за Петручо! А това за Джулиано!
От раните на Франческо бликна кръв и оплиска Ецио. Той обаче не спря, докато в ума му не изплуваха думите на Марио: „Не ставай като него“. Изправи се на крака. В очите на Франческо още светеха последни искрици живот. Той промърмори нещо. Ецио се приведе да чуе.
— Свещеник… свещеник… смили се… доведи ми свещеник!
Гневът на Ецио бе стихнал и той осъзна потресено колко жестоко е убил врага. Кредото на асасините не допускаше такава ненавист.
— Няма време — отвърна той. — Ще заръчам да прочетат молитва за душата ти.
В гърлото на Франческо забълбука кръв. Крайниците му застинаха и се разтърсиха в предсмъртна агония. Главата му се отметна назад, а устата се разтвори широко в невъзможната битка с последния и непобедим враг, пред когото всички неизбежно се изправяме. Накрая той се отпусна като празна торба — сбръчкано, дребно, безжизнено бледо създание.
— Requiescat in pace — прошепна Ецио.
В този миг откъм площада се надигнаха нови крясъци. Откъм югозападния му край се втурнаха шейсетина мъже. Ецио веднага разпозна водача им — Джакопо, чичото на Франческо! Войниците развяваха знамето на Паци.