— Бащата на познанието разбира, че това, което ще направя, е в името на бъдещото благо — студено рече Салвиати, сграбчи китката на Ецио с две ръце и заби камата дълбоко във врата си.
— Кажи ми! — изкрещя Ецио.
Ала от устата на архиепископа вече бликаше кръв, той се бе свлякъл на колене и алени петна обагриха пищната му бяло-жълта мантия.
Едва няколко месеца по-късно до Ецио достигнаха вести за съзаклятниците, които издирваше. Междувременно той помагаше на Марио да планират как да си възвърнат Сан Джиминяно и да освободят гражданите му от жестокото владичество на тамплиерите. Те обаче си бяха взели поука от предишния път и държаха града в желязна хватка. Ецио знаеше, че и тамплиерите издирват липсващите страници на Кодекса, и обикаляше в търсене наблизо и далеч. Ала напразно. Пергаментите, които асасините вече притежаваха, оставаха скрити под строгия надзор на Марио, понеже без тях тамплиерите никога не биха узнали тайната на Кредото.
Един ден конен пратеник от Флоренция донесе в Монтериджони писмо от Леонардо до Ецио. Той бързо намери огледало, понеже познаваше навика на своя приятел левичар да пише отзад напред. Иначе и най-умелият читател би се затруднил да дешифрира неразгадаемата паяжина върху листа. Затаил дъх, Ецио счупи печата и зачете с разтуптяно сърце:
Драги Ецио,
Дук Лоренцо ме помоли да ти изпратя вест — за Бернардо Барончели! Той очевидно е успял да отплава с кораб за Венеция и оттам инкогнито е заминал за Константинопол, възнамерявайки да се укрие сред приближените на турския султан. Той обаче не се е задържал дълго във Венеция и не е разбрал, че венецианците наскоро са подписали мирно споразумение с турците — те дори са изпратили един от най-добрите си художници — Белини — да нарисува портрет на султан Мехмед. Та щом Барончели пристигнал и разкрили истинската му самоличност, той бил арестуван.
Представяш си, естествено, колко писма са си разменили Венеция и Високата порта. Венецианците обаче са и наши съюзници — поне засега — и дук Лоренцо е майстор дипломат. Върнали Барончели окован във вериги във Флоренция и там го подложили на разпит. Оказал се упорит или глупав, или смел, не знам точно, но устоял на изтезанията чрез разпъване, на нагорещените щипци, на боя с камшици и на плъховете, гризящи краката му. Казал само, че конспираторите се срещали по тъмно в стара крипта под „Санта Мария Новела“. Претърсили старателно, разбира се, но нищо не открили. После го обесили. Успях да го скицирам на бесилото. Ще ти покажа рисунката при следващата ни среща. Смятам я — от анатомична гледа точка — за доста точна.
— Добре е, че е мъртъв — констатира Марио, когато Ецио му показа писмото. — Беше човек, който не би се посвенил да окраде майка си. Ала уви, все още не знаем какво се канят да предприемат тамплиерите. Нямаме представа и къде се крие Джакопо.
Ецио намери време да посети майка си и сестра си, които все така се наслаждаваха на спокойствието в манастира, обгрижвани от добрата игуменка. С известна тъга той отбеляза, че Мария се е съвзела, доколкото е възможно, но повече от това не може да се очаква. Косата й бе преждевременно побеляла, а в ъгълчетата на очите й личеше паяжина от бръчици. Все пак изглеждаше умиротворена и споменаваше покойните си синове и съпруг с нежност и гордост. Малкото дървено ковчеже с орлови пера от Петручо обаче, което още държеше върху масичката до леглото си, все така извикваше сълзи в очите й. Клаудия вече беше послушница и макар Ецио да смяташе, че този избор пропилява красотата и духа на сестра му, той забелязваше озареното й лице и споделяше щастието й. Гостува им отново по Коледа, а в началото на януари поднови обучението си, въпреки че изгаряше от нетърпение да действа. За да го поукроти, Марио го назначи за командир на крепостта и Ецио неспирно изпращаше шпиони и съгледвачи да кръстосват околностите в търсене на набелязаните жертви, които се бе зарекъл да издири.
Най-сетне дочака вестта. Една сутрин към края на пролетта Гамбалто се появи със светнали очи на прага на стаята с картите, където Ецио и Марио разговаряха вглъбено.
— Господа! Открихме Стефано де Баноне! Укрил се е в манастира Асмодео само на няколко левги28 на юг оттук. През цялото време е бил току под носовете ни!
— Като кучешка глутница са — вметна Марио, а загрубелите му пръсти бързо проследиха маршрута на картата пред него. Вдигна поглед към Ецио. — Този обаче е куче водач. Секретар е на Джакопо! Ако не изтръгнем нещо от него…