Ецио вече даваше разпореждания да оседлаят коня му. Без да губи нито миг, той приготви оръжията си и закопча камата от Кодекса върху китката си, като този път предпочете оригиналното острие пред отровното. По съвет на лекаря в Монтериджони бе заменил Леонардовия бучиниш с извлек от буника и дръжката беше пълна догоре. Реши обаче да използва отровата по-рядко, да не би неволно да си инжектира фатална доза. Затова, а и защото пръстите му бяха покрити с дребни ранички, хващаше камите с еластични, ала плътни кожени ръкавици.
Манастирът бе разположен край Монтичано, чийто древен замък се възправяше над малкото градче на хълма. Сградата бе разположена в слънчевото подножие на объл хълм, осеян с кипариси. Беше сравнително нова — навярно на стотина години, построена от скъп жълт чуждоземски варовик около просторен двор, в чийто център се издигаше църква. Портите бяха широко отворени и монасите с оранжеви мантии се трудеха в полята и овощните градини около манастира и в лозята над него. Тук произвеждаха прочуто вино, което изнасяха дори в Париж. Ецио остави коня си в конюшнята на хана, където отседна под предлог, че е държавен куриер, надяна предварително подготвената монашеска роба и се запъти към манастира.
Скоро след като пристигна, забеляза Стефано, потънал в разговор с хоспитариуса29 на манастира — пълен монах, придобил формата на винените си бурета, които очевидно често припразваше. Ецио успя да се прокрадне незабелязано до тях.
— Да се помолим, братко — предложи монахът.
— Да се помолим? — възкликна Стефано, чиято черна мантия контрастираше на топлите цветове наоколо. Набиваше се в очи като паяк върху палачинка. — За какво? — добави саркастично той.
— За Божията закрила! — изненадано отвърна монахът.
— Нима си въобразяваш, че Бог се интересува от делата ни, брат Джироламо? Я помисли малко! Но всъщност продължавай да живееш в самозаблуда, ако това ти помага да прекарваш по-приятно дните.
Брат Джироламо остана шокиран.
— Богохулстваш!
— Не. Казвам истината.
— Но… да отричаш озаряващото Му присъствие…?
— … е единственият разумен отговор, когато те убеждават, че някъде в небесата живее невидим безумец. И повярвай ми, ако нашата Библия е достоверен източник, Той определено си е изгубил ума.
— Как се осмеляваш да говориш така? Та ти самият си духовник!
— Аз съм администратор. Използвам свещеническите одежди, за да се добера до ненавистните Медичи и да ги унищожа в името на истинския си Господар. Но първо трябва да се погрижим за асасина — Ецио. Твърде дълго е трън в петите ни. Трябва да го извадим.
— Споделям мнението ти за този демон!
— Е — с крива усмивка продължи Стефано, — поне по един въпрос сме единодушни.
Джироламо сниши глас.
— Говорят, че дяволът го е надарил със свръхестествена бързина и сила.
Стефано впи поглед в него.
— Дяволът? Не, приятелю. Той сам се е сдобил с тези дарове чрез дългогодишна и усърдна подготовка. — Стефано замълча и приведе замислено жилестото си тяло. — Знаеш ли, Джироламо, смущава ме, че пренебрегваш напълно обстоятелствата и човешките усилия. Речеш ли, ще изкараш всекиго жертва.
— Прощавам неверието и острия ти език — благочестиво отвърна Джироламо. — Ти си оставаш Божие дете.
— Казах ти… — раздразнено подхвана Стефано, но се отказа и разпери ръце. — Няма смисъл! Стига приказки. Все едно говоря на вятъра!
— Ще се моля за теб.
— Както желаеш. Но по-тихо. Трябва да внимавам. Налага се да сме бдителни, докато не убием и погребем този асасин.
Монахът се оттегли с поклон и Стефано остана сам в двора. Камбаната за обедна молитва бе свикала всички в манастирската църква. Ецио изскочи от сенките като привидение. Слънцето палеше с пладнешка жар. Като черна врана Стефано крачеше нагоре-надолу покрай северната стена — неспокоен, нетърпелив, трескав.
Появата на Ецио сякаш не го изненада ни най-малко.
— Не съм въоръжен — рече той. — Аз се сражавам с ум.
— За тази цел трябва да останеш жив. Как ще се защитиш?
— Ще ме убиеш, без да ти мигне окото?
— Ще те убия, защото трябва да умреш.
— Добър отговор! Не смяташ ли обаче, че мога да споделя тайни, които ще ти бъдат от полза?
— Разбирам, че мъченията не биха те сломили.