— По-скоро гласът на страха — обади се грубо третият.
Джакопо се обърна към него с видимо по-малко респект, отколкото към Родриго.
— А, месер Емилио. Навярно щяхме да се представим по-добре, ако ни беше изпратил качествено снаряжение, вместо непотребен венециански боклук. Ала семейство Барбариго винаги е залагало на евтината стока!
— Стига! — избоботи Родриго и се обърна отново към Джакопо: — Доверихме се на теб и на семейството ти. Как ни се отплати? С бездействие и глупост. Превзе Сан Джиминяно! Браво! И толкоз. Позволяваш им дори и там да те нападат. Брат Мафей беше ценен воин на каузата. Но ти не успя да защитиш дори собствения си секретар, мъж, чийто ум чини десет пъти повече от твоя!
— Altezza! Дай ми шанс да откупя вината си и… — Джакопо огледа застиналите лица на събеседниците си. — И ще видиш…
Чертите на Родриго омекнаха малко. Дори изкриви устни в бледа усмивка.
— Вече решихме как да действаме. Остави на нас. Ела тук. Нека те прегърна.
Джакопо се подчини колебливо. Родриго го обгърна с лявата си ръка, а с дясната извади дълъг нож изпод робата си и го заби силно между ребрата на стареца. Той отстъпи назад, а Родриго го гледаше укорително като баща — прегрешил син. Джакопо закри раната с длани. Ножът на Родриго не го беше улучил смъртоносно. Може би…
Сега обаче към Джакопо пристъпи Емилио Барбариго. Старецът вдигна инстинктивно окървавените си ръце да се защити от зловещата базиларда30 на Емилио с грубо нащърбено острие и дълбок улей за оттичане на кръвта.
— Не — изхлипа Джакопо. — Старах се много. Винаги съм служил вярно на каузата. През целия си живот. Моля те… недей…
Емилио се изсмя грубо.
— Моля те недей ли, хленчещо нищожество?
Той разкъса пелерината на Джакопо и прокара нащърбеното острие на тежката кама през гърдите му, раздирайки плътта.
Джакопо изпищя и се строполи първо на колене, после на една страна, окъпан в кръв. Вдигна очи към Родриго Борджия, изправен над него с тесен меч в ръка.
— Господарю… смили се! — успя да промълви. — Още не е късно! Дай ми последен шанс да се поправя.
После го задави собствената му кръв.
— О, Джакопо — меко каза Родриго, — колко ме разочарова!
Вдигна меча и го заби в гърлото на Джакопо с такава сила, че острието излезе отзад, пронизало гръбначния прешлен. Той завъртя меча и го издърпа бавно. Джакопо се надигна с пълна с кръв уста, ала падна мъртъв, загърчи се и най-сетне притихна.
Родриго избърса меча в дрехите на мъртвеца и го прибра в ножницата.
— Ама че бъркотия! — промърмори.
После се обърна, погледна право към Ецио, ухили се и извика:
— Можеш да излезеш! Поднасям ти извинения, че ти отнех плячката!
Преди младежът да успее да помръдне, го сграбчиха двама войници, върху чиито туники бе избродирана емблемата на смъртния му враг — червен кръст в жълт щит. Той изкрещя на Гамбалто, но мъжете му не отговориха. Войниците го издърпаха върху сцената на древния театър.
— Приветствия, Ецио! — рече Родриго. — Съжалявам за хората ти, но нима наистина смяташе, че не те очаквам? Че не съм планирал да се появиш? Мислиш ли, че Стефано ти съобщи времето и мястото на срещата без моето знание и одобрение? Е, наложи се да те позатрудним, за да не надушиш клопката — засмя се той. — Клетият Ецио! Нали разбираш, че участваме в тази игра доста по-отдавна! Наредих на войниците ми да се скрият в гората далеч, преди да пристигнете. Опасявам се, че хората ти се изненадаха не по-малко от теб. Исках обаче да те видя жив още веднъж, преди да ни напуснеш. Наречи го прищявка. И сега съм удовлетворен. — Усмихна се и се обърна към мъжете, които държаха Ецио. — Благодаря ви. Вече може да го убиете.
Родриго и Емилио Барбариго яхнаха конете си и изчезнаха с придружаващите ги телохранители. Ецио ги изпрати с поглед. Умът му работеше на бързи обороти. Колко ли още се криеха в храстите, освен двамината здравеняци, които го държаха? Колцина беше изпратил Борджия да причакат в засада мъжете му?
— Кажи си молитвите, момче — рече един от пленилите го.
— Вижте — отвърна Ецио. — Знам, че действате по заповед. Ако ме освободите, ще ви пощадя живота. Как ви се струва?
Войникът го изгледа удивено.
— Не вярвам на ушите си! Как успяваш да запазиш чувството си за хумор в такъв момент?