След няколко дни пристигнаха благополучно на пристана във Венеция. Тук Ецио се сблъска с поредното препятствие, при това съвсем неочаквано.
Слязоха от галерата и зачакаха местния ферибот, който щеше да ги отведе на островния град. Той пристигна и моряците помогнаха на Леонардо да качи талигата на палубата, която се огъна обезпокоително под тежестта й. Капитанът съобщи на маестрото, че служители на виконт Пексаро ще го посрещнат на кея и ще го изпроводят до жилището му. После с усмивка и поклон му подаде ръка да скочи на борда.
— Имате пропуск, нали, господине?
— Разбира се — отвърна Леонардо и му подаде лист хартия.
— А вие, сър? — обърна се любезно капитанът към Ецио.
Той се стъписа. Идваше без покана, незапознат с местните закони.
— Не… аз нямам пропуск — отвърна той.
— Няма проблем — намеси се Леонардо. — Той е с мен. Гарантирам за него и съм убеден, че виконтът…
Капитанът обаче вдигна ръка.
— Съжалявам, господине. Правилата са категорични. Във Венеция допускаме само пътници с пропуск.
Леонардо се накани да възрази, но Ецио го възпря.
— Не се безпокой, Леонардо. Ще намеря друг начин.
— Ще ми се да ви помогна, господине, но действам по изрична заповед — извини се капитанът и с по-висок глас се обърна към пътниците: — Внимание, моля! Внимание! Фериботът потегля в десет!
Ецио разбра, че не разполага с много време.
Погледът му привлече изключително пищно облечена двойка. Семейството се бе качило на галерата едновременно с тях, бе заело най-добрата каюта и странеше от спътниците си. Сега двамата стояха на ръба на кея, където бяха закотвени няколко частни гондоли, и очевидно спореха разгорещено.
— Скъпа, моля те… — рече мъжът, слабоват човечец и двайсетина години по-възрастен от благоверната си — енергична червенокоса дама с пламтящ поглед.
— Джироламо, ти си пълен глупак! Бог знае защо се омъжих за теб, но Той знае и колко страдания ми причини това решение! Ти вечно мърмориш, държиш ме като пиле в клетка в онзи ужасен провинциален град и на всичкото отгоре… на всичкото отгоре! Не можеш дори да уредиш да ме откараш с гондола до Венеция! Като си помисля само, че проклетият папа ти е чичо! Ни повече, ни по-малко! Логично е да използваш влиянието си. Но не, ти си безгръбначен като плужек.
— Катерина…
— Не ме прекъсвай! Накарай носачите да побързат с багажа и ме заведи във Венеция! Искам баня и чаша вино!
— Ще ми се да те оставя тук и да замина сам за Пордероне! — намръщи се Джироламо.
— Във всеки случай по-добре щеше да е да се движим по суша.
— Пътищата са опасни.
— Да! За страхливци като теб!
Джироламо замълча. Накрая лукаво посочи:
— Защо не се качиш на тази гондола тук? Веднага ще намеря двамина гондолиери.
— Хмм! Най-сетне се вразуми! — промърмори жената и му подаде ръка да й помогне.
Щом се настани обаче, Джироламо разви въжето и блъсна гондолата към лагуната.
— Buon viaggio31! — изхихика той.
— Bastardo! — изкрещя тя. После, осъзнала какво я чака, запищя: — Aiuto! Aiuto!32
Джироламо обаче закрачи към групата прислужници, които се въртяха около купчина багаж, и зараздава заповеди. После се запъти с тях и багажа към другия край на дока, където си спазари частен ферибот.
Междувременно Ецио — полуразвеселено, разбира се, ала и загрижено — наблюдаваше Катерина.
— Хей, ти! Не стой така! Помогни ми!
Той свали меча, обувките и пелерината си и се хвърли във водата.
Когато се добраха отново до кея, Катерина усмихнато подаде ръка на мокрия до кости Ецио.
— Моят герой! — възкликна тя.
— Дреболия.
— Можех да се удавя! Но този нехранимайко не дава пет пари! — Тя огледа одобрително Ецио. — Ала ти! Колко си силен само! Как успя да изплуваш до брега и да издърпаш гондолата за въжето? При това с мен!
— Беше лека като перце!
— Ласкател!
— Искам да кажа… тези лодки са повратливи…
Катерина се намръщи.
— За мен беше чест да ви услужа, госпожо — довърши неубедително Ецио.
— Някой ден ще ти се отблагодаря — рече тя с многозначителен поглед. — Как се казваш?
— Аудиторе. Ецио.
— Аз съм Катерина. Накъде пътуваш?
— За Венеция. Но нямам пропуск и капитанът на ферибота…