Покрай канала, недалеч от замъка на маркиз Де Ферара, се надигнаха гласове. Двама въоръжени стражари спореха с търговец.
— Наредиха ви да си стоите вкъщи, сър — каза единият от униформените.
— Нали платих таксата? Имам право да продавам стоката си тук.
— Съжалявам, сър, но това е в разрез с новите разпоредби на месер Емилио. Опасявам се, че положението ви не е никак розово.
— Ще се оплача пред Съвета на десетте!
— Няма време за жалби, господине — обади се вторият стражар и събори тентата на сергията. Търговецът продаваше кожени изделия и двамата униформени прибраха най-хубавите, а другите изхвърлиха в канала.
— И повече да не се налага да се разправяме с вас — наредиха те и се отдалечиха небрежно.
— Какво става? — попита Ецио.
— Нищо, Altezza — отвърна Неро. — Местни неразбории. Не им обръщайте внимание. А сега ще минем под прочутия дървен мост на Риалто, единственият мост над Големия канал, останал в историята като…
Ецио не прекъсна клетия бърборко, но видяното го разтревожи, а и беше дочул да споменават Емилио — популярно име, но дали не ставаше дума за Емилио Барбариго?
Не след дълго Леонардо настоя да спрат, за да разгледа пазара с детски играчки. Веднага се упъти към сергията, привлякла вниманието му.
— Гледай, Ецио — извика той.
— Какво откри?
— Малък манекен. Използваме такива като модели. Ще си купя един-два. Ще бъдеш ли така добър…? Изпратил съм си кесията с багажа.
Ецио се пресегна към своята, но група младежи профучаха край тях и единият се опита да я пререже.
— Хей! — изкрещя Ецио. — Coglione34! Спри!
Втурна се след тях. Младежът, опитал се да го обере, се обърна за секунда и отметна кичур кестенява коса от челото си. Беше жена! Но тя изчезна мигом и се стопи в тълпата.
Подновиха мълчаливо обиколката си. Леонардо обаче стискаше доволно двете си фигурки. Ецио се надяваше скоро да се отърве от палячото, който ги развеждаше, и дори от Леонардо. Имаше нужда от време, време за размисъл.
— А сега наближаваме прочутия Палацо Сета — неспирно дърдореше Неро. — Домът на Su Altezza Емилио Барбариго. Господин Барбариго понастоящем се опитва да обедини градските търговци под своето крило. Похвално начинание, но, уви, по-радикалните елементи оказват съпротива…
Мрачна укрепена сграда се извисяваше над канала. Край плочника отпред бяха закотвени три гондоли. Ецио забеляза, че търговецът, станал жертва на стражите, се опитва да влезе в сградата. Други двама войници го дърпаха настрани. Върху раменете им Ецио различи жълт герб с червен шеврон и избродирани отгоре кон, а отдолу — делфин, звезда и елипса. Хора на Барбариго, естествено!
— Съсипаха сергията ми, унищожиха стоката ми! Искам компенсация! — ядосано викаше мъжът.
— Съжаляваме, господине, приемното време изтече — обади се единият стражар и побутна мъжа с върха на алебардата си.
— Не съм приключил с вас! Ще докладвам пред Съвета!
— Много важно — сряза го по-възрастният униформен.
Появиха се още трима войници и един офицер.
— Създаваш проблеми, а? — попита офицерът.
— Не, аз…
— Арестувайте го! — пролая офицерът.
— Какво правите? — уплашено извика търговецът.
Ецио проследи безпомощно и гневно сцената, но запомни мястото. Войниците повлякоха търговеца към сградата, малка желязна врата се отвори да го пропусне и веднага се захлопна зад гърба му.
— Не си избрал най-доброто място, пък било то и най-красивото — обърна се Ецио към Леонардо.
— Замислям се дали не трябваше все пак да предпочета Милано — отвърна Леонардо. — Но работата си е работа.
13.
След като се сбогува с Леонардо и се настани в жилището си, Ецио веднага тръгна към Палацо Сета — нелека задача в град с виещи се алеи, канали, ниски сводове, малки площадчета и глухи улички. Местните обаче веднага се досещаха какво търси и го упътваха охотно, макар да недоумяваха как някой би се запътил натам по своя воля. Един-двама му препоръчаха да наеме гондола, но Ецио искаше да опознае града, а и да стигне незабелязано целта.