— Не се безпокой, Антонио знае какво трябва да се направи — успокои го Уго, когато се изправи.
По стъпалата заслиза тичешком добре облечен мъж в края на трийсетте с огромна златна обеца на лявото ухо и опасана с шал глава. Той тръгна право към Роза, коленичи до нея и щракна с пръсти да му подадат медицинските принадлежности.
— Антонио! — промълви Роза.
— Какво се случи, малка моя? — попита той с тежкия акцент на кореняк венецианец.
— Просто махни това от мен! — изръмжа Роза.
— Първо да видя — каза Антонио сериозно и старателно огледа раната. — Влязла е директно и се е подала от другата страна. Пропуснала е костта. За щастие не е стрела от арбалет.
Роза изръмжа през зъби:
— Просто я извади.
— Дайте й да стисне нещо между зъбите — нареди Антонио.
Той отчупи стърчащата дръжка на стрелата, уви в кърпа върха, намаза с мехлем отворите от двете страни на бедрото и дръпна.
Роза изплю парцала и изкрещя.
— Съжалявам, piccola35 — каза Антонио, закрил с длани раните.
— Заври си извиненията в задника, Антонио! — извика Роза, докато двете жени я притискаха надолу.
Антонио погледна към един от подопечните си.
— Микеле! Върви да доведеш Бианка! — После се взря в Ецио. — А ти! Помогни ми! Вземи компресите и ги притисни към раните, щом си вдигна ръцете. После ще я превържем.
Ецио се подчини незабавно. Почувства топлината на бедрото на момичето, усети как тялото й реагира на допира му и извърна очи. Междувременно Антонио работеше сръчно. Най-сетне избута Ецио настрани и погали нежно безупречно превързания крак на Роза.
— Добре — рече той. — Скоро няма да можеш да се катериш по стени, но според мен ще се възстановиш напълно. Само бъди търпелива! Познавам те!
— Знаеш ли колко болеше, идиот такъв? — скастри го гневно тя. — Чумата да те тръшне, кучи сине! Теб и проклетата ти майка!
— Отведете я вътре — усмихна се Антонио. — Иди с нея, Уго. Гледай да отпочине.
Четири жени хванаха краищата на рогозката и внесоха все още бълващата огън и жупел Роза през една от вратите на приземния етаж. Антонио ги проследи с поглед, после се обърна отново към Ецио.
— Благодаря ти — каза той. — Тази малка усойница ми е много скъпа. Ако я бях изгубил…
— Винаги съм проявявал слабост към дами в беда — сви рамене Ецио.
— Радвам се, че не го каза пред Роза, Ецио Аудиторе. Твоята слава обаче се разнася бързо.
— Не чух Уго да споменава името ми — застана нащрек Ецио.
— Не е. Но всички знаем за подвизите ти във Флоренция и Сан Джиминяно. Добра работа, макар и малко неизискана.
— Какви са твоите хора?
Антонио разпери ръце.
— Добре дошъл в щабквартирата на Гилдията на професионалните крадци и сводници във Венеция! Аз съм Антонио де Маджианис — administratore! — Той се поклони шеговито. — Ние, разбира се, крадем от богатите, за да раздаваме на бедните, а нашите леки жени предпочитат да ги наричаме куртизанки.
— Знаеш ли защо съм тук?
Антонио се усмихна.
— Донякъде, но не съм споделил със… служителите си. Ела! Да отидем да поговорим в стаята ми!
Ецио се стъписа — сякаш се озова в копие на кабинета на чичо Марио. Не знаеше какво да очаква, но го посрещнаха рафтове със скъпи книги с луксозни корици, красиви турски килими, мебели от орехово и чемширово дърво и посребрени свещници.
По средата на стаята имаше огромна маса, върху която различи подробен макет на Палацо Сета и района в съседство. Безброй дребни манекени бяха разположени в и около него. Антонио подкани Ецио да седне, а той самият се приведе над готварската печка в ъгъла, от която се носеше непознат, но любопитно привлекателен аромат.
— Да ти предложа ли нещо? — рече Антонио и Ецио отново отбеляза с удивление приликата му с чичо Марио. — Бишкоти? Кафе?
— Моля?
— Кафе. — Антонио се изправи. — Интересна отвара. Донесе ми я един турски търговец. Ето, опитай!
И той подаде на Ецио миниатюрна порцеланова чашка, пълна с гореща черна течност, от която се разнасяше натрапчивият аромат.
Ецио вкуси. Изгори устните му, но не беше лошо. Похвали напитката, но добави нетактично:
— Сигурно ще е по-вкусно със сметана и захар.
— Най-добрият начин да го съсипеш — сряза го обидено Антонио.
Допиха кафето и Ецио веднага усети непознат прилив на сили. Зарече се да разкаже на Леонардо за новата напитка, когато се срещнат отново. После насочи вниманието си към Антонио, който махна с ръка към макета на Палацо Сета.