Тих ропот се понесе, когато двама мрачни мъже си проправиха път през тълпата и се качиха на ринга. Ецио погледна към съдиите, но те отклониха очи. Мъжете приближиха. Ецио забеляза, че в дланите си и двамата стискат ножове с къси, почти незабележими остриета.
— Така значи, а? — изръмжа Ецио. — Всичко е разрешено.
Той се изплъзна от хватката на падналия Данте, който се опита да го сграбчи за глезените и да го събори, после подскочи във въздуха и ритна единия от противниците си по лицето. Мъжът изплю няколко зъба и се оттегли. Ецио пристъпи напред и силно заби пета в лявото стъпало на другия. После го удари с юмрук в корема и когато съперникът му се преви, трясна с коляно брадата му. Мъжът се строполи, ревнал от болка. Беше прехапал езика си и от устата му се стичаше кръв.
Без да се обръща, Ецио се прехвърли през ринга и аплодиран от тълпата, се изправи пред церемониалмайстора и уплашените съдии.
— Смятам, че излъчихме победител — рече той на церемониалмайстора.
Мъжът се спогледа със съдиите и със застаналия наблизо Силвио Барбариго. После се изкачи на ринга, заобикаляйки локвите кръв, и се обърна към множеството:
— Дами и господа! — обяви той, прочиствайки нервно гърло. — Ще се съгласите навярно, че днес наблюдавахме усилна и честна битка.
Зрителите нададоха окуражителни възгласи.
— Затова се затрудняваме да посочим истинския победител…
По лицата на зяпачите се изписа недоумение. Ецио срещна погледа на Теодора, застанала най-отзад.
— Не ни беше лесно — на мен и на съдиите — продължи церемониалмайсторът, потейки се обилно и бършейки чело, — но все пак трябва да излъчим едного. В крайна сметка решихме… — той се наведе и с мъка помогна на Данте да се изправи в седнало положение — златната маска да получи Данте Моро!
Хората задюдюкаха и закрещяха недоволно, а церемониалмайсторът и съдиите побързаха да изчезнат, обстрелвани от всичко, попаднало под ръка на зрителите. Ецио застана до Теодора и двамата проследиха с поглед как Силвио — с крива усмивка върху пепелявото лице — помага на Данте да слезе от платформата и го отвежда по странична алея.
19.
В „манастира“ на Теодора Ецио едва удържаше гнева си под загрижените погледи на Теодора и Антонио.
— Видях как Силвио подкупи церемониалмайстора — каза Теодора. — Несъмнено е подплатил и джобовете на съдиите. Нямаше как да го предотвратя.
Антонио се изсмя иронично, а Ецио го изгледа раздразнено.
— Нищо чудо, че Силвио държеше техният човек да спечели маската — продължи Теодора. — Още са нащрек и не искат да излагат на никакъв риск дожа Марко. — Тя погледна Ецио. — Няма да се успокоят, докато не те убият.
— Тогава ги очакват много безсънни нощи.
— Да помислим. Празненството е утре.
— Ще намеря начин да проследя Данте до мястото, ще открадна някак си маската и…
— Как? — полюбопитства Антонио. — Убивайки горкия stronzzo39?
— Имаш ли по-добра идея? — възкликна гневно Ецио. — Знаеш какъв е залогът!
Антонио вдигна извинително ръце.
— Виж, Ецио, ако го убиеш, ще отменят тържеството и Марко пак ще се залости в палата си. Усилията ни ще отидат на вятъра. Отново! Не, трябва да откраднем маската тихомълком.
— Момичетата ми ще помогнат — обади се Теодора. — И без това много от тях са поканени на празненството — да забавляват гостите! Те ще отвлекат вниманието на Данте, докато откраднеш маската. После няма от какво да се страхуваш. Аз също ще бъда там.
Ецио кимна неохотно. Не обичаше да му заповядват, но в този случай разбираше, че Теодора и Антонио са прави.
— Va bene40 — рече той.
На следващия ден по залез-слънце Ецио зачака на мястото, откъдето Данте щеше да мине покрай него на път за празненството. Няколко момичета на Теодора се шляеха наоколо. Най-сетне грамадният мъж се появи. Беше се постарал с облеклото — дрехите му бяха скъпи, но натруфени. Златната маска висеше на колана му. Момичетата му помахаха и с усмивка го наобиколиха, а две от тях го уловиха през ръка, та маската да остане зад гърба му. После го поведоха към обширното, оградено с въжета пространство край Моло, където празненството вече започваше. Обмисляйки внимателно ходовете си, Ецио сряза маската от колана на Данте в последния възможен момент. Грабна я и се шмугна преди здравеняка между двамината стражари на входа. Няколко секунди след маскирания Ецио се появи и Данте и се пресегна да вдигне маската, но откри, че я няма. Придружителките му се стопиха в тълпата, надянали собствените си маски, за да не ги разпознае.