Сякаш забравил за събеседника си, командирът започна да си припомня нявгашното събитие.
— Очакваше се поредното приближаване към Земята на една от най-красивите комети. Това беше Родлеевата комета. Откриха я, когато изглеждаше още като звездичка от 24,2-а величина. Одиноков чакаше и щателно се готвеше за полета. Точно бяха пресметнати денят, часът и минутата за старта, така че да срещне кометата в най-близката до Земята точка от орбитата й. И сега помня лицето му, съсредоточено, с някакво удивление, гледащо нас, изпращачите, сякаш все още не вярваше, че му е разрешено да извърши мечтаното… И ето накрая в уреченото време стартът е даден. Космическият кораб се откъсва от Земята, отнасяйки Одиноков към орбитата на Родлеевата комета.
Заслушан в разказа, младежът се сгуши, по гърба му пролази хлад. Вечерта беше тиха, безветрена. Листата на дърветата едва-едва шумоляха, падайки тук-таме, самотни, на земята.
— Ние се заседяхме, да се разходим по алеята — предложи разказвачът.
После, бавно крачейки, продължи:
— Аз държах връзка с кораба. Ако имате време, можем да прослушаме записа. Единствено за мен той е достъпен, само на мен могат да разрешат да го взема от архива на фонотеката, защото там са записани два гласа — на Одиноков и моят.
— Би ми било много интересно да го изслушам — оживи се младежът.
— Целият път от Земята до кометата мина точно по графика. Той смяташе, че корабът трябва да приближи и да акостира, тъй да се каже, върху предната част на ядрото, за да избегне срещата с частиците и газообразните потоци в шлейфа на кометата. Одиноков виртуозно извърши последната маневра. Включването на спирачната система, подхождането и самото кацане върху кометата бе извършено майсторски, без ни най-малък удар. На екрана се виждаше неголямата повърхност на ядрото на кометата, осветена от палещите лъчи на нашето светило. Като върху огромен айсберг стъпи Одиноков. Така всъщност и определи той в репортажа си излизането от кораба.
На кометата, както и в кораба, цареше безтегловност. Незначителната й маса не надхвърляше в радиус и километър и ядрото беше почти без гравитация.
Одиноков беше точен във всичко. Действията му, с месеци отработвани на Земята, бяха безпогрешни. Първото, което трябваше да направи, беше да забие в ледената обвивка на кометата куки и да закрепи кораба, досущ катер към огромен леден блок. След това той включи автоматичната система за връзка, взе реактивната раница и като се откачи от въжето, свързващо го с кораба, започна да изследва това уникално космическо чудо.
Репортажът му от ядрото на кометата беше наистина приказен. Обяснявайки какво представлява шлейфът на кометата, той през цялото време допълваше: „Аз съм прав, аз съм прав… Аз се намирам не само в облак от изпаряващи се частици, аз стоя на прага на вулкан! — викаше той възторжено. — Частици газ и прах се изтръгват буквално като от огромно гърло на реактивен снаряд. Аз съм прав, аз съм прав! — викаше той. — Кометата има свой естествен «реактивен двигател»!“
Той вървеше по кометното ядро, по-право плуваше, едва-едва докосвайки се о него с крака и всъщност само реактивната му раница го придържаше към повърхността на ядрото.
Много часове прекара той, изучавайки състава му, събирайки образци. А в това време горещите слънчеви лъчи размеквали ледената обвивка. После настъпи моментът, когато кометата се приближи до перихелия си. Огнените лъчи стопявали предния край на ядрото й.
Изведнъж в репродуктора се разнесе странно глухо изпъшкване. Настъпи дълга пауза и накрая чух неговия глас…
Разказвачът замълча.
— И какво е станало? — тревожно попита журналистът.
— Станало е това — продължи след малко командирът, — това, което още на Земята маниакално твърдеше Одиноков. А той твърдеше, че появата на втора опашка на кометата, опашка, насочена към Слънцето, е резултат от стопяването на предния край на ядрото. От топлите лъчи на Слънцето предната част на кометата се разкъсва и от недрата на ядрото под налягане изригват частици газ и прах, образуващи втора, предна опашка на кометата, насочена към Слънцето. Това и стана с Родлеевата комета. Предната част на ядрото, където бе закрепен корабът на Одиноков, под действието на горещите слънчеви лъчи се превърнала в крехка обвивка. Вътрешното налягане на газовете разкъсало отънялата стена и образувалата се струя от газове отнесла отломките от обвивката на ядрото, а с тях и космическия кораб, закрепен от Одиноков.
— Значи, Одиноков е останал върху кометата без кораб? Така ли да разбирам? — тревожно повтори въпроса си младежът.