Локи различи групички от дребосъци, които се промъкваха през гората от палта и крака — другари от Хълма на сенките, излезли на работа. Също така виждаше тъмножълтите жакети на градските стражи, движещи се на отряди сред тълпата, с щитове, преметнати на гръб. Беше възможно да настъпи бедствие, ако тези противостоящи си съставни части се срещнеха и смесеха като лоша алхимия, но за момента нямаше крясъци, не се чуваха свирките на стражите, нямаше признаци нещо да не е наред.
Движението по Черния мост беше спряно. Лампите, които осейваха издигащата се каменна арка, бяха покрити с парчета черен плат, а малка група жреци, затворници, пазачи и чиновници на Херцога стояха зад платформата за екзекуции, която стърчеше от едната страна на моста. Две лодки с жълтодрешковци бяха хвърлили котва от двете страни на канала, за да не влиза никой във водата, където щяха да падат затворниците.
— Не трябва ли да си вършим работата? — каза Беззъбко. — Не трябва ли да гепим някоя чанта или пръстен, или нещо…
Бет, която го бе пуснала от ръце за половин минута, сега отново го хвана и прошепна строго:
— Не обелвай дума за тези неща, докато сме сред тълпата. Затваряй си плювалника! Ще седим тук и ще запомняме. Ще работим след обесването.
Там потрепери и заизглежда по-нещастен от всякога. Локи въздъхна, смутен и нетърпелив. Беше тъжно, че някои от другарчетата им от Хълма на сенките трябваше да увиснат на въжето, но пък си беше тъжно и че жълтодрешковците изобщо са ги хванали. Хора умираха навсякъде в Камор, по улички, канали и бардаци, при пожари, от чумата, която покоси цели квартали. Там също бе сирак; не беше ли осъзнал всичко това? Умирането изглеждаше почти толкова нормално за Локи, колкото да яде на вечеря или да пикае, и той не можеше да се застави да се чувства зле, че това ще се случи с дете, което познава бегло.
Колкото до момента, поне изглеждаше, че ще започнат скоро. От моста се разнесе равномерно биене на барабан, отекващо във водата и камъните, и постепенно възбуденото мърморене на тълпата замлъкна. Дори църковните служби не можеха да заставят каморци да присъстват толкова почтително, колкото публичното увисване на въжето.
— Верни жители на Камор! Ето че идва пладне на този седемнайсети ден от месец Тирасим от седемдесет и седмата година на Сендовани. — Тези думи извика от Черния мост глашатай с огромно шкембе, наконтен с копринени траурни одежди. — Престъпниците са осъдени за углавни престъпления срещу закона и обичаите на Камор. По волята на Негово благородие херцог Никованте и според решението на неговите почитаеми съдии от Червената камера те са доведени пред вас, за да бъде раздадено правосъдие.
До него на моста настъпи раздвижване. Седем затворници бяха издърпани напред, всеки — от двойка стражи с червени качулки на главите. Локи видя, че Там нервно гризе кокалчетата на ръцете си. Ръката на Бет се появи на рамото на Там и Локи изскърца със зъби. Той да си свърши работата, да се държи добре, да не става за смях, а Там да е този, който да получи нежността на Бет?
— Свиквай, Там — каза тихо Бет. — Сега им отдай почит. Стегни се.
На платформата на моста Майсторите на въжето затегнаха примките около вратовете на осъдените. Въжетата за бесене бяха горе-долу толкова дълги, колкото беше висок всеки затворник, и хванати за халки точно зад краката на всеки осъден. Нямаше някакви сложни механизми на платформата за бесене, нямаше напилени трикове. Това не беше Тал Верар — тук, на изток, затворниците просто бяха избутвани от ръба.
— Джеревин Тавасти! — извика глашатаят, гледайки списъка. — Палеж, заговор за придобиване на крадени стоки, нападение над офицер на Херцога! Малина Контада — фалшификация и съпътстваща я злоупотреба с името и добрия образ на Херцога. Каио Веспаси — обир, злонамерена политическа пропаганда, палеж и взлом! Лорио Веспаси — заговор за придобиване на крадени стоки.
Толкова относно възрастните; глашатаят премина към трите деца. Там изхленчи, а Бет прошепна: „Шът!“. Локи забеляза, че Бет беше изключително спокойна, и се опита да подражава на незаинтересованото ѝ изражение. Да погледне точно така, с изправена брадичка, с почти намръщена уста. Със сигурност, ако го погледнеше по време на церемонията, тя щеше да забележи и да одобри…
— Мариабела, фамилия неизвестна — извика глашатаят. — Кражба и необуздано неподчинение! Зилда, фамилия неизвестна. Кражба и необуздано неподчинение!