— Аз съм Уорнър Мастърсън — каза той, като се усмихна широко и протегна ръка.
Запитах се дали не съм го срещала и преди, но той ми обясни, че ме познавал от снимките във вестниците и телевизионните новини — спомени, без които спокойно може да си живея.
— Да отидем в кабинета ми — добави той любезно. — Надявам се, че не сте се уморили много от шофирането. Мога ли да ви предложа нещо? Кафе? Нещо газирано?
Всичко това бе изречено, докато вървяхме по коридора. Опитвах се да не изоставам от доктора, който вървеше с широки крачки. Значителна част от човешката раса няма идея какво е да си прикрепен към къси крака и аз вечно подтичвам с негодувание до някого, подобно на детска количка между експресни влакове. Доктор Мастърсън стигна до края на дългия, покрит с мокет коридор, преди най-после да се усети да хвърли един поглед около себе си. Той спря пред една врата, изчака да го настигна и после ме въведе вътре. Седнах на един от столовете, а той се настани зад бюрото си и автоматично се зае да тъпче тютюн в скъпата си лула.
— Вероятно няма нужда да го казвам, доктор Скарпета — започна той по неговия бавен, прецизен начин, докато отваряше дебела папка, — но съм поразен от смъртта на Ал Хънт.
— Изненадан ли сте от нея?
— Не съвсем.
— Бих искала да си поговорим за него — казах.
Той се поколеба достатъчно дълго, за да ме накара да си помисля дали да не му припомня, че имам законни права върху досието на починалия. После се усмихна отново и ми подаде папката.
Отворих я и започнах да преглеждам съдържанието й. Над мен се носеше син ароматичен дим от лулата. Бележките за приемането на Ал Хънт и прегледа на физическото му състояние бяха рутинни. Бил е в добро физическо здраве по време на постъпването му в болницата, на десети април, преди единадесет години. Подробностите за психическото му състояние разкриваха съвсем друга картина.
— По време на постъпването си в болницата той кататоник9 ли е бил? — запитах.
— Изключително депресиран и необщителен — отговори доктор Мастърсън. — Не можеше да ни каже защо се намира тук. Не можеше въобще нищо да ни каже. Не притежаваше емоционалната енергия, необходима, за да отговори на въпросите ни. В досието му ще видите, че не можахме да проведем психологическите тестове в деня на постъпването, а трябваше да ги отложим за по-късна дата.
Резултатите бяха отбелязани в досието. Тестът за интелигентност показваше коефициент 130. Определено проблемът му не се криеше в липсата на интелект. Но аз не се и съмнявах в това. Нямаше симптоми за шизофрения или органическо психическо разстройство. Според диагнозата на доктор Мастърсън Ал Хънт е страдал от „шизотипно смущение на личността, стигащо до раздвоение, което се е изразило в кратка реактивна психоза, когато се заключил в банята и си прерязал вените с кухненски нож“. Беше по-скоро жест на самоубиец. Повърхностните рани представляваха вик за помощ, а не сериозен опит за прекратяване на живота. Майка му го закарала бързо в спешното отделение на близката болница, където го зашили и освободили. На следващата сутрин го приели във „Валхала“. Разговорът с госпожа Хънт разкрил, че инцидентът е бил предизвикан от скандала между съпруга й и Ал по време на вечерята.
— Отначало — продължи доктор Мастърсън — Ал не участваше в никой от груповите терапевтични сеанси или в другите дейности, които изискваме от пациентите си. Лечението против депресията му имаше съвсем слаб ефект и по време на сеансите почти не чувахме и дума от него.
Доктор Мастърсън продължи да обяснява, че след като в края на първата седмица не се наблюдавало никакво подобрение, той дори се замислил за електрошокова терапия, която е равностойна на това да програмираш отново един компютър, вместо да отстраниш причините за грешките му. Макар и крайният резултат в някои случаи да е здраво свързване на мозъчните пътища, преустройство на видовете, то причините за проблема биват неизбежно забравяни или загубени завинаги. Като правило електрошоковата терапия не е най-подходящият избор при младите хора.
— Проведохте ли електрошокова терапия? — запитах, защото не успях да открия бележки за нея в досието.
— Не. Точно в момента, когато реших, че няма друга възможност, се случи чудо по време на един от часовете ни по психодрама.
Той спря, за да запали отново лулата си.
9
Болест, предизвикана от мускулни и психически промени, при която наблюдават депресия и неадекватност. — Б.пр.