Навярно тигърът щеше да настигне бързокраката си жертва в самата клетка, където връхлетя след момчето. Но Електроник успя да се измъкне през отвора и спусна решетката пред носа на тигъра. Слонът, за да спаси момчето, с един удар на бивните си затвори и втората решетка.
Разнесе се оглушителен рев. Тигърът в безсилната си ярост гризеше хлъзгавия бамбук и в неговия вик, страшен за хората, само острият слух на Електроник можа да долови жални ноти и отривисто-суха кашлица. Момчето беше съвсем спокойно, сякаш при спасяването си случайно беше уловило не тигър, а котенце, и бледният водач, който цял се тресеше от страх, го гледаше с изумени очи.
Над храстите се мярна бяла чалма, а зад нея мека шапка. Тичаха Радж Манас и Громов. Малко след тях помощниците на инспектора, които дежуреха в гъсталака, изведоха един як момък с военни обувки — сънен стрелец, който беше стрелял в тигъра.
— Какво се е случило? — попита инспекторът. Той беше много учуден, като видя своя багх в клетка.
Гел Иванович гледаше Електроник, мачкаше в ръце шапката си и не знаеше къде да я дене. После разсеяно я нахлузи на ученика си и попита.
— Ти не пострада ли?… Ти тъй ли го лови — с шапката? Свали я, че е много горещо…
Професорът подаде шапката на слона и той я постави на гърба си.
Пестеливият на думи до този момент махаут сякаш се отпуши. Като жестикулираше, подскачаше и протягаше към момчето сухите си ръце, махаутът дълго говори за това, което се беше случило само преди няколко секунди.
— Мисля, че на вас е нужен именно този тигър — със скърцащ глас каза Електроник. — Аз го примамих в клетката, след като изгърмя изстрелът.
— Ще го пуснем. Само че преди това ще извадим от него куршума. — Радж Манас погледна внимателно сънния стрелец, който не разбираше нищо от цялата тази история: тигърът, току-що ранен от радиокуршум, се намери в клетка.
— Млади момко, отдръпнете се, сгазихте с обувките си прекрасно цвете — каза професорът на сънния стрелец.
Оня направи крачка назад, вдигна рамене: чуден човек, за цветето му дожаляло.
Инспекторът се обърна към помощниците си:
— Откарайте багха и този храбър ловец в станцията. Извадете куршума. Пуснете багха в джунглите, а стрелецът задържете. Трябва да разберем защо искаше да улови тигъра… И освен това да намерим другите му съучастници.
Няколко дни гостува Сироежкин в морското селце, но не в онова, което е на самия стръмен бряг, а в подводно, където живееше новият му познат Дон.
В синия простор висят на котви къщи-камбани. В такава къща всичко си е както в обикновена, само дето е малко по-прохладно. Вярно, вратата не е на стената, а на пода и през тази дупка трябва да се гмурнеш с маска, плавници и прозрачен чувал на гърба. Чувалът се пълни с вода, разперва се като крила, и вече се понасяш безтегловен на големите крила, като дишаш кислород от тези изкуствени хриле, и виждаш равни пътечки от молюски, които пречистват водата, и гъсти джунгли от водорасли, които препречват пътя на пълзящия пясък. А вдигнеш ли глава — ще видиш извития от лещата на водата кръг на далечното слънце, и ще си спомниш за останалия свят, и веднага ще го забравиш, защото морето си е море. И в дълбочината му има не само селца, но и подводни градове — с улици, стадиони, зоопаркове. Това е един особен свят: в него можеш да плуваш, да се гмуркаш, да се премяташ, да имитираш делфин, кашалот, акула, моруна — с една дума, да живееш под водата, като подражаваш на водните морски обитатели, съвсем като Реси.
Дон, който придружаваше Сироежкин, плуваше без пояс. Преди да се гмурне през вратата, Дон глътваше някакъв магически хап, който помагаше на мускулите му да запазят за дълго време кислорода и поглъщаше въглеродния двуокис. Като поемаше въздух с пълни гърди, Дон изскачаше като лястовица през люка на вратата, а в дълбочината изпускаше нагоре няколко мехура и набираше в дробовете си вода. Сега той беше готов да плува накъдето си ще и мърдаше с плавниците си като кит или делфин, а подир морския надзирател, пъдейки с лапа любопитните риби и местейки по кучешки крака, плуваше Мъникът.
— Какво желаеш? — попита Дон и Сергей чу гласа му през микрофона, поставен в ухото. — Да търсим подводни съкровища? Да гоним рибите? Да уловим акула?
Сироежкин примря от вълнение, той рече глухо през маската си:
— Акула…
— Напред! — изкомандува Дон. — Тук наблизо бях поставил капан и отдавна не съм го проверявал.