— Току-що приключих разговор по телефона със Санди Голдън — съобщавам аз.
— Приел е обаждането ти?
Не, всъщност той ме потърси. Сделката ще стане. „Олд Доминион“ ще ни плати един милион долара срещу разполагане на „Пи Скан“ в югоизточните им клонове.
Вандербек присвива очи:
— Наистина ли?
Свивам рамене.
— Добре казва той. Виждам въртящите се в главата му зъбни колелца. Опитва се да реши как да го приеме. Щастлив е очевидно, защото „Олд Доминион“ си е негова находка, така че му се полага дял от сделката… може би в размер на четвърт милион. От друга страна, срещата със Санди Голдън се проведе по мое настояване, така че шоуто е мое. Следователно част от заслугите — но не и парите — се полагат на мен. Което явно го измъчва. Най-сетне има и елемент на озадаченост. Той беше на същата среща заедно е мен: срещата, на която технологията ни не сработи. А това повдига основателния въпрос: Какво, по дяволите, става?
— Мислех, че би искал да знаеш пояснявам аз.
— Поздравление.
— И за двама ни — пробвам аз.
Гледа ме втренчено.
Продължавам да се правя на джентълмен:
— Това малко разхлабва примката, Дом разяснявам му аз. — Един милион означава повече от глътка въздух, ако овладеем разходите. Един месец, може би, ако…
Телефонът на бюрото на Дом иззвънява и ме прекъсва. Той вдига пръст, за да ми покаже да спра, и вдига слушалката.
— Вандербек — съобщава, изслушва събеседника си и после моли: — Момент така. — Слага ръка върху микрофона и ме поглежда. — Извинявай, Джим… — Обръщам се да изляза и той казва: — Джим, направи ми услуга, ако обичаш, затвори вратата след себе си. После продължава в телефона: — Хей, приятел, казвай сега…
Затварям вратата и си тръгвам.
17
След подчертаното пренебрежение на Вандербек към новината за удивителния ни успех с „Олд Доминион“ съм изненадан, когато в късния следобед чувам откъм трапезарията характерния звук на отваряни бутилки шампанско.
Целия следобед прекарах в разглеждане на списъка уволнение, който трябваше да приложа приближаващата сряда, опитвайки се да правя сложни сметки на база допълнителните пари от „Олд Доминион“ и да преценя кои могат да отпаднат от списъка… а отговорът, тъжният отговор беше: никой, абсолютно никой.
Но пукането на тапите от шампанско събужда любопитството ми, така че излизам от офиса си и минавам през странно празната „арена“ между масата за джаги и машината на „Пак Ман“. Никой не е на работното си място зад бюрото.
Когато обаче влизам в трапезарията, „Случаят с изоставените бюра“ е разрешен: стаята е претъпкана със служители на „Тао“ — практически всички са тук — и със закъснение разбирам какво се случва: празнуват. Хората си предават четири магнума[19] евтино шампанско, чиито гърла приличат на удушени пилета, а струята от тях бълбука в малки пластмасови чашки и се лее по линолеума.
— Ето го — извиква високо Вандербек, когато ме вижда на прага. — Героят!
Разнасят се неубедителни ръкопляскания.
— Какво е това… — опитвам се да кажа аз, но закъснявам. Вандербек е неудържим:
— Да отдадем дължимото на човека, който еднолично сключи сделката с „Олд Доминион“! — крещи той като конферансие на карнавал. — Да отдадем дължимото на човека, който даде на „Тао“ един милион долара в банката и още месец поемане на дъх от компанията, нали така го нарече, Джим? — Преди да мога да отговоря, той извиква: — Да чуем овации за новия ни директор, Джим Тейн, човека, способен да сключва сделки за милион долара със затворени очи, при това преди да е закусил. — И за да е сигурен, че реакцията е правилна, Вандербек започва да скандира, забивайки юмрук във въздуха: — Джим! Джим! Джим! Джим!
Може би в „Тао“ скоро не са имали поводи за празнуване, но така или иначе, хората подхващат с изненадваща готовност:
— Джим! Джим! Джим! — викат те в хор.
— Вижте! — казвам аз. — Не е съвсем…
Но гласът ми заглъхва. Нямам представа как да се измъкна от тази ситуация. Следващата сряда ще уволня почти всички присъстващи в тази стая. Да се размахва някакъв милион в банката, когато той не може да ни купи нищо повече от един въшлив месец живот… да се празнува един голям личен триумф, да се гърми шампанско и прокламира победа, когато само след няколко дни същите тези четирийсет души ще бъдат съпроводени до паркинга отвън, носещи кашони с личните си вещи… би било уникално безсърдечна и нетактична постъпка, епична проява на тотално безразличие.
19
Магнум — мярка за вместимост, обикновено обемът на голяма бутилка за вино, в Щатите равна на 2 литра. — Б. пр.