Точно същото става в бизнеса. Например Черил в „Счетоводство“ — вярно, мързелива е, бърка в сметките, но тя е нашата Черил, която ни купува понички в сряда, така че какво толкова? Много по-лесно е да си затворим очите, отколкото да я уволним. Защото… тя може да се разплаче!
И по същия начин в продължение на жизнения цикъл на една компания стотици такива дребни, привидно незначителни решения се натрупват като плака в корпоративната кръвоносна система — първоначално незабележимо, докато един ден направите крачка назад, погледнете отстрани и осъзнаете, че системата е задръстена с отлагания — хора, които не вършат работата си добре, на които не им пука или които просто са мързеливи — и скоро бизнесът блокира като спряло сърце и му трябва електрически шок, за да се върне към живота.
Това ми е работата — да върна с шок системата към здрав живот. Да направя болезненото нещо, полезното нещо. Ако предишните директори бяха имали куража да направят онова, което сега трябва да направя аз, но го бяха направили тогава, когато от него би имало полза, компанията нямаше да бъде в ситуацията, в която се е озовала. Нямаше да има нужда от мащабни уволнения. По дяволите, щеше да има достатъчно печалба, за да изплатим бонуси, вместо да раздаваме розови чекове[20].
Но разбира се никой не вижда нещата по този начин. Хората, които вземат трудните решения, биват демонизирани, а страхливците — възхвалявани. Такъв е светът — искаме нещата да бъдат по един начин, съжаляваме, че са по друг начин, и обвиняваме за разликата всеки друг, само не себе си.
Протоколът, който следвам, когато уволнявам, е един и същи, независимо от мястото. Първо, чакам до сряда. Сряда е най-подходящият ден както за уволнените (не им се налага да си ближат раните по време на уикенда), така и за късметлиите, които остават на работа (за да започнат в понеделник начисто, забравили за отдавнашната травма).
По правило провеждам операцията следобед, веднага след обедната почивка, когато нервите са отпуснати след обяда, но не твърде късно през деня, защото тръгналите си по-рано ще пропуснат лошата новина и ще се явят на работа следващата сутрин, озадачени от това, че бюрата им са разчистени без обяснения.
В някои компании наемам служител по охраната, който да пази както мен, така и запазилите работата си. Днес няма да го направя, защото „Тао“ е софтуерна къща, а най-лошото, което може да се случи в софтуерна компания, е някой друг порой от ругатни и по изключение хвърляне на преспапие по компютърен дисплей.
Най-важното — критично важното — нещо при софтуерните компании е предотвратяването на кражбата на интелектуална собственост. Единственият реален капитал на технологичната компания е текстът на програмата, който се съхранява на нейните твърди дискове и магнитни ленти за архивиране. Не бива да се допуска този софтуер да бъде записан на компактдиск и физически да бъде изнесен от сградата, нито пък да бъде изпратен по електронна поща извън локалната мрежа на компанията. И в двата случая има голяма вероятност програмният код да стигне до ръцете на конкуренцията.
Поради тази причина десет минути преди да започна уволненията, аз извиквам Даръл в офиса си, затварям вратата, съобщавам му какво следва и че се нуждая от помощта му.
— О — казва той. — И кога?
— До десетина минути.
— Десет минути? — Срокът го стряска като в анимационен филм. — Мамка му!
Това е друго правило: никога не казвай на никого предварително. Никой не може да пази тайна за нищо. Никой!
Успокоявам Даръл, че остава в „Тао“ и че поема работата на Ранди като вице по техническите въпроси.
— Без майтап? — не може да повярва той.
— Когато излезеш оттук, отиваш право в стаята със сървърите. Искам да спреш мрежата, така че да не могат да бъдат изпращани навън никакви имейли или файлове. Можеш ли да го направиш?
— Фасулска работа.
— Спираш RDP[21], SSH[22]* и Telnet[23]. Разбираш ли? — Да.
— След като направиш това — продължавам аз, — искам да смениш паролите на всички потребителски акаунти. Никой не трябва да има достъп до своя акаунт от този момент нататък. На никого няма да казваш какво точно правиш. Просто го направи. Избери различна случайна нова парола за всеки акаунт. Напиши всяка парола на отделна картичка. Не прави копие на паролите. Донеси ми ги веднага.
— Добре.
— Имаш ли някакви въпроси?
20
Става дума за американската традиция при уволнение на служителя в плика с чека за последната му заплата да се слага и уведомлението; така „розов чек“ е метафора за уволнение, макар да няма свидетелства, че някога е била използвана розова хартия. — Б. пр.
21
RDP (англ.) — протокол за отдалечен работен плот; позволява пълен достъп до чужд компютър, все едно че ползващият го се намира на отдалечения компютър. — Б. пр.
22
SSH (англ.) — протокол за безопасна обвивка; позволява защитена връзка между два компютъра в обща мрежа и изпълнение на команди от единия върху другия компютър. — Б. пр.
23
Telnet (англ.) — протокол за виртуален терминал; позволява двупосочна интерактивна текстова връзка, за разлика от RDP, при който екранът на единия компютър се вижда на дисплея на другия. — Б. пр.