— Но те са хедж фонд — ненужно напомням аз.
— Вярно — неохотно се съгласява Тад. Такива са. Но той държи да го направи. И имам личната му гаранция, че ще го направи. Смятай сделката за подписана, Джими. Ще го лицензира за пет милиона. Как ти звучи това?
— Как ми звучи ли? С една дума — налудничаво.
Поглеждам към дивана, откъдето Либи ме наблюдава. Тя бързо извръща поглед.
Не се сдържам да попитам все пак:
— И какво ще правят с технологията?
— Откъде, по дяволите, да знам? Приличам ли ти на Айнщайн? Човекът иска да ти плати пет милиона. Вземи му парите.
Замислям се. Нещо не е наред. Но от друга страна, кое в работата ми в „Тао“ е наред?
Отказвам се да пазя телефона си сух и го защипвам между рамото и ухото си. Пресягам се през масата — по плота й се посипват капки — и събуждам за живот лаптопа си с мръдване на пръст. Въвеждам в полето за търсене на Гугъл: „Дан Йокелсън“.
Екранът ми връща лавина от резултати.
Най-отгоре има раздел, в който пише: „Последни новини за Дан Йокелсън“ със селекция от вестникарски заглавия.
Сега разбирам защо името мие било смътно познато: Дан Йокелсън е бил често в новините напоследък, при това не само финансовите.
Последните няколко заглавия ми дават предисторията: „Мениджър на „Уайт Рок“ получава писмо на Уелс[28] във връзка с измама“ и „Затвор за Йокелсън след разследване за изнасяне на вътрешна информация?“.
Тези новини са отпреди четири месеца.
По-пресните новини са в началото на списъка, а най-последна от тях е „отпреди 23 часа“: „Ключов свидетел на обвинението по делото „Уайт Рок“ изчезва безследно“.
Гласът на Тад в слушалката ме връща към действителността:
— Джими? Там ли си?
— Тук съм.
— Не чувам в гласа ти благодарност. Знаеш ли какво ми струваше да го убедя?
Не признавам аз, какво ти струваше?
— Кашон „Латур“… кашон, Джими! Имаш ли представа колко струва това?
— Не.
И аз нямам засмива се той. — Може би трябваше да попитам, преди да го платя с кредитната си карта. Но искам да ти обърна внимание, че това е резултат от работата на борда на директорите. Ще ти осигурим сделката. Каквото и да ни струва. Помни това.
— Ще го запомня, Тад. Ще го запомня.
31
Август се изнизва без особени емоции. Агент Мичъл не ми се обажда и аз почти съм забравил за човека от ФБР и издирването на руския дилър на мет. Почти съм забравил за Чарлз Адамс и побърканата му жена. Изтласкал съм тези мисли от съзнанието си. Сега те са тъмни размазани петна на далечния хоризонт — все още някъде там, но едва доловими..
Оказа се много лесно да ги забравя. Беше изненадващо лесно да се съсредоточа върху собствения си успех.
Успех.
Колко странно е чувството да си успял. Имам толкова богат опит с провалите, толкова много години зад гърба си в залитане от една катастрофа към следващата, че почти съм забравил какво е да успееш в бизнеса.
Да успееш…
Когато пристигнах в „Тао“, нещата изглеждаха безнадеждни, а проблемите на фирмата — непреодолими. Но противно на прогнозата, аз успях да обърна курса на компанията. Вярно, бях безжалостен съкратих персонала, орязах разходите. Но моите действия, макар и да нараниха някои хора, спасиха компанията за останалите.
И макар това в никакъв случай да не е сигурно, буквално усещам, че мога да сграбча триумфа.
Професионалното издание „Бенкинг Таймс“ пусна малък материал за бета теста на „Тао“ в „Олд Доминион“. Това е валидацията, която очаквахме. Дигите се отприщват. Сега всеки ден получавам нови телефонни обаждания от „Уелс Фарго“, „Чейз“, Ейч Ес Би Си — човек би помислил, че всички искат да работят с „Тао“ и умират от желание да стартират собствени пилотни програми, като използват удивителната технология „Пи Скан“ в своите клонове за работа с клиенти. Никой не иска да се превърне в банковата институция без съвременна биометрия.
Отговорът ми на всяко запитване от буквално задъхващите се директори на банки е един и същ. Обяснявам им колко трудно ще бъде да се сключи още един договор, защото „Олд Доминион“ е закупила ексклузивните права за югоизточните Съединени щати. „О, но как е възможно? Не можем ли да структурираме нещо, изключващо югоизточния регион?“, на което въздишам: „Хм… не ми е хрумвало. Предполагам, че би могло“.
Единственото, което ми пречи да се изсмея високо и радостно в слушалката по време на всяко такова обаждане, е вече поизбледнелият спомен за Стан Понтин, технократа на „Олд Доминион“, чиято преждевременна смърт изпревари подписването на най-първата сделка.
28
„Писмо на Уелс" — това с писмо, изпратено от регулатора на фондовата борса, уведомяващо адресата за най-съществените обвинения, които регулаторът възнамерява да му предяви, за да може адресатът да подаде писмено заявление до органа, който ще вземе решение. — Б. пр.