Встрани от постройката, близо до яза, където водата падаше с глух тътен, нещо се раздвижи. Елаур подкара коня си и застана пред Аудан.
Беше сиво магаре с увиснал корем, вързано за очукана двуколка. Ровеше в голяма гаванка с овес и единствената му грижа бяха няколко конски мухи, които му налитаха със стръвно бръмчене.
— Хей! — извика Елаур към воденицата.
Отговори му само птичи писък в ниското. Той слезе от коня, хвърли поводите му в ръцете на младежа и тръгна към вратата. Извади меча си.
Аудан също скочи на земята. Върза конете на коневръза отпред и с изваден ханджар последва колобъра. Той беше застанал до огнището. Преди около час там бе горял огън; сега в него намигаха десетина живи въглени. Духна в тях и на червената им светлина успя да види купчина борини. След минута вече имаха осветление.
Обиколиха неспокойни. И преди да заключат, че са сами, видяха крива стълба от дялани греди. Елаур сложи пръст на устните си и бавно заслиза по нея. Изчезна. Дълга минута… Проточено ахкане, светлината долу се заклати като пияна.
Аудан се спусна с обнажен ханджар като бесен по стъпалата.
Колобърът се бе надвесил над дървен нар, на който лежеше по гръб възрастна жена. Ръцете й бяха скръстени над обшития с разноцветни шевици сукман, а дългата й сива коса, събрана в дебела плитка, обрамчваше като ореол жълтото й изпито лице.
— Мъртва ли е? — попита объркан младежът.
— По-лошо — изхриптя Елаур. — Да се махаме!
— Какво? — смая се Аудан.
— Бързо!
Той прибра в ножницата оръжието си и извади от канията Ханския меч, който носеше преметнат на гърба си. Вдигна го за удар и настръхнал пое нагоре по стълбите.
Младежът го последва объркан. Малко преди да излезе в помещението на воденицата, се обърна. Светлината от борината му едва достигаше до босите, напукани пети на жената. Лъч подскочи, завъртя се и падна на лицето й. Стори му се, че веждите й подскочиха, клепачите й се надигнаха… той се блъсна в спрелия на последното стъпало Елаур и едва не извика.
Колобърът го подпря с лакът и изшътка.
Единият от конете изцвили разтревожен. После и двете животни се заблъскаха на коневръза. Забуха бухал. Жабите в ниското млъкнаха, заслушани в ужасения писък на някакъв гризач.
Елаур вдигна борината с лявата си ръка и се приготви за удар с меча. Лицето му бе плувнало в пот. Капка от нея се свлече по челото му и тръгна по дълбоките бразди край носа му.
В този миг тя влетя откъм вратата. Червено-черна. Голяма почти колкото мъжка длан. Аудан никога не бе виждал толкова голяма пеперуда. Стрелна се на отблясъците на борината към колобъра. Той замахна с меча. Пеперудата се гмурна надолу, после се издигна нагоре и отново опита да налети върху тях. И Елаур отново завъртя меча.
Пеперудата се върна и запърха на педя от мръсния, покрит с паяжини и прах таван.
— Застани зад мен! — властно заповяда колобърът.
Аудан направи крачка, но трепкащата гад внезапно се стрелна към него. Ударът на Елаур накара въздухът да изплаче. Изтърва я… Аудан също. И само светкавичната му реакция — наведе се! — го спаси. Миг след това Елаур пак бе между пеперудата и канартикина и пак замахна с бляскавото острие.
Пеперудата направи няколко обиколки по ъглите и се скри в мазето.
Аудан избърса с ръкав лицето си и с пресъхнало гърло попита:
— Какво беше това?
— Вещица25 — преглътна Елаур.
18.
Войната била толкова тежка и кръвопролитна, че в един момент, за да попълнят оределия боен строй, участвали и алп-бий — нашите жени.
В едно от сраженията йорегите обкръжили наш отряд и бавно, методично го изклали. Спасила се само алп-бий Яребица26 — докато пълзяла ранена, паднала в дупка между две скали. Припълзяла навътре, за да се скрие и превърже раните си и… се озовала сред равна зелена степ. По нея пасели спокойно хиляди животни, ромонели поточета, а в синьото небе пеели птици. Рай!
А най-ценното се оказали хората и конете.
По това време в битките с йорегите се изявил алпът Барис27 — млад, силен и много смел. „Ако имахме сто като него, да сме победили“ — въздишали старите алпи.
Когато алп-бий Яребица се върнала и разказала какво е открила, първата реакция на старците била да се изтеглят и заселят там. Но Тангра се възпротивил. И изпратил алпите Шурале28 и Хурса Ковачът да проверят може ли да се използват хората във войната с йорегите. Те се върнали и довели един човек Боян Имен. Според тях, ако се дооформели тук-там аурата и качествата му, от него би излязъл великолепен боец. И Тангра им казал: „Да бъде!“
25
Вещица — много интересен образ в българската митология, показван най-често схематично и неточно.
27
Алп Барис (Барс) — алп на възмездието, превъплъщава се на рис (барс);един от най-силните алпи в митологията на дедите ни.
28
Алп Шурале — алп на смъртта;едно от най-злите същества, рожба от магаре и камила;самия той има подобен външен вид.