Но до тая мъдрост има много, много време. Сега всеки ден загиват и от едните, и от другите. А най-вече хора, защото те се лашкат натам, накъдето ги повлекат боговете. Трябват души, трябва Сила за воюващите… И сега се налага да си отварям очите на четири, защото съм в леговището на Албастий и набитият ми яко в главата принцип е непознат за него и подчинените му. За тях всеки забелязан тук алп по най-бързия начин трябва да се превърне в мъртъв алп.
Операцията на Тангра вече тече. Както и ответните действия на Албастий. Или това е операция на Албастий? И моите предци отговарят на предизвикателствата?… Не знам. Не знам. Някога, когато заема мястото на баща си Лачин, ще получа достъп и до тези знания.
А сега, сега едно коляно от рода Дуло е изклано и единственият спасил се (не без помощта на Тангра!) юноша провежда своя си операция за отмъщение. Съдбата го е избрала, на него му предстои дълъг и тежък път. И отговорен — това, което той ще стори, ще определя дълго време съдбата на милиони хора за хиляди години. И на нас, естествено.
Моята е лесна. Трябва да стигна ей ония хълмове. Юношата, след като е убил десетина човека, ще пусне кръв и на алп Шурале. И ще открадне от него великия кон Тулпар. В момента, когато той се качи на него с Ханския меч, изкован от нашия ковач Хурса, се задейства древната магия. Колко древна? Не знам. Тя е отпреди нас, дошла е от Тунай. А Тунай е безбрежен и непознаваем. Трябва да взема генетичен материал от коня. Сега. Защото колкото повече време стои юношата заедно с Тулпар и Меча, толкова Силата им се прехвърля в него… И той ще стане силен, толкова силен, че дори някои от старите алпи не ще могат да го победят. Такъв, какъвто ще стане синът на Делян и Биляна.
Биляна…
57.
Аламир бе седнал на походния трон. Край него бяха застанали десетина от най-близките му хора. Роби разнасяха чаши с разхлаждащи напитки и блюда с плодове.
Ат изтърпя спокоен втренчения поглед.
— Странно име — каза Аламир.
— Странно — съгласи се веднага и млъкна.
— Видях коня ти. Никой не притежава такъв. От Каф до Шир56 и от Кашан до пустинята Куман57.
— Сигурно.
— С такъв кон не е трудно да победиш в надбягването.
Ат вдигна рамене.
— Как си го придобил? С пари?
— Не.
Един от стоящите най-близо до Аламир, мъж с гладко лице и отрупан с румски дрехи въпреки горещините, се сопна:
— Отговаряй на господаря!
Ат почервеня, но нищо не каза.
— Случайно бях на борбите — продължи замислен Аламир, без да обръща внимание на намесата на боила. — Ти победи всички. Кой те е учил?
— Слуга на баща ми.
Царят се цъкна с език, възхитен от начина, по който младежът пак избегна да му отговори.
— Но после, при състезанията с лък, не бях случайно. А ти пак победи.
— Двама бяхме с еднакви резултати.
Аламир изненадан вдигна вежди.
— Не всеки би напомнил за успеха на съперника си.
Ат пристъпи от крак на крак.
— Трябват ми млади хора като теб. Ето, сложих Татра за хилядник в леката пехота.
— Добро решение.
Боилите зашумяха: това хлапе даваше оценка на волята на самия господар! Нечувано!… Царят вдигна ръка, после се подсмихна и продължи:
— А Арбуга — хилядник при хусарите58.
— Ваше височество отново е решил правилно.
Аламир плясна с ръка по бедрото си:
— Какво, мислиш, съм решил за теб?
— Каквото и да е, смятам, че ще е за добро. Аз съм дошъл като обикновен войник и съм готов да бъда такъв.
Аламир се засмя доволен. Обърна очи към приближените си и възкликна:
— И скромен!… Добре, младежо: правя те хилядник на смъртниците-киргизи59. Те са диви и необуздани, но храбри. Искам да станат една от най-добрите части на армията ми.
Ат покорно наведе глава под внимателния поглед на царя.
— Казвал си на хора, че си от Дуло. От оная част, която живее в планината Самар.
Ат кимна хладно. Аламир се облегна назад и подхвърли небрежно:
— Сред войниците ми има от този край. Може да заповядам да ми доведат някой от тях и да го разпитам за теб.
Видя как младежът стисна зъби и почервеня.
— Пък може и да не питам никого. Толкова ли е важно?… Трябва ми твоята вярност и смелост.
58.
Биляна… Защо секва дъхът ми, когато видя как отмята косите си? Или мерна коляното й измежду тревата? Защо топлина припълзява от корема към слабините ми, щом гръдта й подскочи? Или въздухът се залюлее от смеха й?… И как ме свива под лъжичката, когато видя как гледа Делян!
58
Хусар (хузар) — лековъоръжен войник. Курсибай (постоянната българска войска) в бой се строявала в три линии: в първата били уланите, във втората — средно въоръжени бойци, а в третата — хусарите.
59
Смъртници-киргизи — всъщност кумани. Според преданията, те се движели пред българската армия.