Тогава той дойде по-близо, излегна се в плитчината, облегна глава на ръката си и заслуша. А душата му каза:
— Зная един град, където има хан край реката. Седях там с моряци, които пиеха две различни по цвят вина и ядяха хляб направен от ечемик, ,и дребни солени рибки, поднасяни с дафинов лист и оцет. И както седяхме и се веселяхме, влезе при нас един старец, който носеше кожено килимче и лютня, на която имаше две рогчета от кехлибар. И когато постла килимчето на пода, прекара перце по металните струни на лютнята и едно момиче със забулено лице дотича вътре и затанцува пред нас. С було от прозирен плат бе забулено лицето му, а краката му бяха боси. Краката му бяха боси и се движеха по килима като бели гълъбчета. Никога не съм виждал нищо по-чудесно, а градът, в който то танцува, е само на един ден път оттука.
И когато чу думите на душата си, младият рибар се сети, че малката русалка няма крака и не може да танцува. И силен копнеж го обзе и си каза: „То е само на един ден път и аз мога да се върна при любимата си.“ И се засмя, изправи се в плитката вода и закрачи към брега.
А когато излезе на сухото, той се засмя отново и отвори прегръдки за душата си. И от душата му се изтръгна вик на голяма радост, тя изтича насреща му и влезе в него, и младият рибар видя, проточила се на пясъка пред него, тая сянка на тялото, която е тялото на душата.
И неговата душа му рече:
— Да не се бавим, ами да се махаме оттука, защото морските божества са ревниви и имат чудовища, които изпълняват заповедите им.
Така те забързаха и цялата нощ пътуваха по месечина, и целия следващ ден пътуваха по слънце, а вечерта на втория ден стигнаха до един град.
И младият рибар попита душата си:
— В тоя ли град танцува момичето, за което ми говори?
А душата му отговори:
— Не е тоя град, друг е. Въпреки това, нека влезем.
Така те влязоха и тръгнаха из улиците и когато минаваха по чаршията на златарите, младият рибар видя хубава сребърна чаша, изложена на една сергия. И душата му рече:
— Вземи тая сребърна чаша и я скрий. Тогава той взе чашата и я скри в гънките на наметалото си и те побързаха да излязат от града.
Но щом се отдалечиха от града, младият рибар се навъси, захвърли чашата и запита душата си:
— Защо ми каза да взема тая чаша и да я скрия, нали това беше лоша постъпка?
А душата му отговори:
— Успокой се, успокой се.
И вечерта на втория ден стигнаха до друг град и младият рибар попита душата:
— В тоя ли град танцува момичето, за което ми говори?
А душата му отговори:
— Не е тоя, друг е. Въпреки това нека влезем, Така те влязоха и тръгнаха из улиците и когато минаваха по чаршията на търговците на сандали, младият рибар видя дете, застанало до делва с вода. И душата му каза:
— Набий това дете.
Тогава той би детето, докато то се разплака, а после те побързаха да излязат от града.
Но щом се отдалечиха от града, младият рибар се разгневи и запита душата си:
— Защо ми каза да набия детето, нали това беше лоша постъпка?
А душата му отговори:
— Успокой се, успокой се.
И вечерта на третия ден стигнаха до един град и младият рибар запита душата:
— В тоя ли град танцува момичето, за което ми говори?
А душата му отговори:
— Може да е тоя град, затова нека влезем. Така те влязоха и тръгнаха из улиците, но младият рибар никъде не можа да намери реката, нито хана край нея. А хората от града го поглеждаха с любопитство и той се уплаши, и каза на душата си:
— Да си вървим, защото тая, която танцува с белите си крака, не е тука.
А душата отговори:
— Не, нека поостанем, нощта е тъмна и ще има разбойници по пътя.
Тогава той седна на пазарището да си почине и след време край него мина търговец с качулка и наметка от татарски плат, който носеше фенер от надупчен рог, сложен на коленчата тръст. И търговецът го попита:
— Защо седиш на пазарището, не виждаш ли, че дюкяните са затворени, а вързопите стегнати?
А младият рибар му отговори:
— Не мога да намеря хан в тоя град, нито имам сродник, който да ме подслони.
— Не сме ли всички сродници? — рече търговецът. — Не сме ли всички направени от един бог? Ела с мене, аз имам стая за гости.
И младият рибар стана и отиде с търговеца в дома му. И след като мина през нарова градина и влезе в къщата, търговецът му донесе розова вода в медна паница, за да си измие ръцете, и зрели дини, за да уталожи жаждата си, и сложи пред него купа с ориз и къс печено ярешко месо.
После търговецът го заведе в стаята за гости и го покани да си легне и отпочине, а младият рибар му поблагодари и целуна пръстена на ръката му и се изтегна върху килимите от боядисан кози косъм. И като се покри със завивки от черна вълна, заспа.