— Този човек е пират и убиец. Със сигурност и вие ще искате да ми помогнете да го изправим пред съда.
— Не особено — Гейбриъл затвори книгата, която разглеждаше. — Още през онази нощ в Съсекс ви казах, че вече въобще не се интересувам от идеалистични принципи.
— Но се съгласихте да участвате в търсенето ми — отбеляза Фийби.
— Интересно ми е. Понякога се забавлявам от подобни загадки. Но не смятайте, че възнамерявам да ви помогна да накажете мъжа, който е убил любовника ви.
Фийби искаше да спори още, но в този момент една млада дама, облечена по последна мода и придружавана от прислужницата си, влезе в магазинчето. Тя отиде право до тезгяха и нетърпеливо изчака господин Хамънд да избърза към нея, за да я обслужи.
— Желая да закупя екземпляр от Мисията — властно заяви младата дама. — Всичките ми приятели са я чели, затова предполагам, че и аз трябва да я прочета.
— Мисля, че за нея ще трябва да идете в книжарницата на господин Лейси — измърмори господин Хамънд.
— Колко досадно — младата дама се обърна към Фийби и Гейбриъл, а господин Хамънд изчезна в задната стаичка. Тя погледна Гейбриъл с притворени клепачи. — Чели ли сте я, сър?
Гейбриъл леко се покашля. Изглеждаше странно объркан и смутен.
— Ъ-ъ, да. Да, чел съм я.
— Какво мислите за нея? — попита заинтригувано младата дама. — Наистина ли е толкова хубава, колкото разправят всички?
— Ами… — Гейбриъл погледна безпомощно към Фийби. Фийби разбра, че това е първият път, когато въобще вижда Гейбриъл смутен и объркан. Той направо се бе изчервил. Тя се усмихна хладно на младата дама и се намеси в разговора им.
— Сигурна съм, че ще харесате Мисията — рече Фийби. — По мое мнение тя представлява съвсем нов вид роман. Изпълнена е с приключения и прояви на кавалерство, а освен това въобще не залага на свръхестествените елементи за по-голям ефект.
— Разбирам — младата дама все още не изглеждаше много убедена.
— Стилът е много впечатляващ — бързо продължи Фийби. — Романът извиква най-възвишени чувства. Много вълнуващо е разгледана темата за любовта. Ще останете много доволна от главния герой. Той е дори по-впечатляващ от героите на госпожа Радклиф2.
Младата дама засия.
— По-впечатляващ от героите на госпожа Радклиф?
— Да, наистина. Уверявам ви, че няма да останете разочарована — Фийби се усмихна и се спря за момент, преди да добави последния щрих. — Знаете ли, Байрон е чел Мисията. Той я препоръчал на всичките си приятели.
Младата дама се ококори.
— Веднага ще отида в книжарницата на Лейси.
Фийби се усмихна доволно. Още една продажба за магазина на Лейси. Ако не се намираше насред стая, пълна с хора, тя щеше да потрие ръце със задоволство.
Може и да не бе наследила семейната дарба в математиката и инвестициите, но със сигурност можеше да познае кой роман сред цяла купчина ръкописи ще се окаже успешен.
Жалко, че близките й никога не биха оценили точно нейния вариант на семейната дарба.
8
…Тя представлява съвсем нов вид роман… въобще не залага на свръхестествените елементи за по-голям ефект… много вълнуващо е разгледана темата за любовта…
Думите на Фийби още звънтяха в главата на Гейбриъл, когато през същия следобед той влезе с решителни стъпки в книжарницата на Лейси. Това бяха много познати думи. Всъщност те бяха почти точните думи, които Лейси бе използвал в писмото си, за да изрази желанието си да публикува Мисията. Гейбриъл бе препрочел писмото няколко пъти и бе научил одобрителните изрази наизуст.
Откак този предиобед се раздели с Фийби в книжарницата на Хамънд, в съзнанието му непрекъснато бе назрявало едно подозрение. Първо то му се бе сторило прекалено нелепо, за да го допусне, но колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че всичко някак странно съвпада.
Ако това подозрение се окажеше вярно, то със сигурност щеше да обясни как Фийби е могла да знае толкова много за него още от самото начало. Щеше също така да означава, че дързостта на Фийби не знае граници.
Мъжът зад тезгяха в книжарницата го погледна и учтиво попита:
— Какво обичате?
— Къде е Лейси? — попита Гейбриъл без заобикалки. Вече веднъж се бе срещал с Лейси, малко след началото на сътрудничеството им. Тогава Гейбриъл бе дал да се разбере съвсем недвусмислено, че ще очаква от Лейси да уважава изискването му за анонимност.
Продавачът примигна и се покашля дискретно.
— Опасявам се, че господин Лейси е зает, милорд.
— Искаш да кажеш, че е пиян като бъчва?