Тъй пролетяха четири пламенни години от неговия живот — четири години, твърде важни за юношата, и към техния край вече много неща не му се виждаха такива, каквито бяха по-рано. В много неща той се разочарова. Същият Париж, който вечно привличаше чужденците, вечната страст на парижаните му се струваше вече в много отношения съвсем не онова, което беше преди. Той виждаше как цялата тая многостранност и дейност на неговия живот изчезваше без изводи и плодоносни душевни утайки. Сега в движението на това негово вечно кипене и дейност му се струваше, че има странна недейност. Страшно царство на думите вместо на делата. Той виждаше, че всеки французин сякаш работеше само с пламналата си глава, че това четене на грамадните страници на вестниците поглъщаше целия ден и не оставяше нито един час за практическия живот; че всеки французин се възпитаваше с тоя странен вихър на книжната, печатарската движеща се политика и още чужд на съсловието, към което принадлежеше, още преди да узнае на дело своите права и отношения, вече влизаше в една или в друга партия, като приемаше горещо и пламенно до сърцето си всички нейни интереси, изправяше се яростно срещу своите противници, без да знае още нито интересите си, нито противниците си… и думата политика най-сетне силно опротивя на италианеца.
Навсякъде, в движението на търговията, на ума, във всичко той виждаше само напрегнатите усилия и стремеж към нови неща. Един се мъчеше да изпреварва друг на всяка цена, макар и за една минута. Търговецът употребяваше целия си капитал само за наредба на магазина си, само за да може чрез блясъка и великолепието му да привлече към себе си множеството. Литературата прибягваше до картинки и печатарски блясък, за да привлече вниманието, което почваше да изстива. Повестите и романите се мъчеха да завладеят читателя с чудноватостта на невиждани страсти, с уродливостта на изключенията у човешката природа. Всичко сякаш се натрапваше нахално само, без да го викаш, като паднала жена, която гони човека нощем из улиците; всичко, едно през друго, протягаше по-горе ръката си като тълпа от досадни просяци, обиколили човека. В самата наука, в нейните въодушевени лекции, достойнството на които не можеше да отрече, той почна сега да съзира навсякъде желание за показ, за хвалба, за самоизтъкване; навсякъде блестящи епизоди, а няма тържествено, величаво течение на цялото. Навсякъде усилие да се вземат незабелязани досега факти и да им се придаде грамадно значение, понякога във вреда на хармонията на цялото, само за да спечелиш за себе си честта на откритието: най-сетне навсякъде почти дръзка увереност, и никъде смирено съзнаване на собственото си незнание. И той си спомни куплета, с който италианецът Алфиери в люто настроение беше укорил французите:
Обзе го мъчително настроение. Напразно се опитваше да се забавлява, да се събере с хора, които уважаваше, италианската природа не можа да се приобщи към френския характер. Приятелството се завързваше бързо, но в един ден французинът вече разкриваше себе си до последната черта: на следния ден нямаше вече какво да се узнае от него, не можеха да се поставят въпроси в душата му по-нататък от известна дълбочина, острието на мисълта не се забиваше по-навътре; а чувствата на италианеца бяха премного силни и не можеха да намерят пълен отзвук в тая лека природа. И той откри някаква странна празнота дори в сърцата на ония, които не можеше да не уважава. И най-сетне видя, че въпреки всичките й блестящи черти, благородни пориви, рицарски прояви цялата нация беше нещо бледо, несъвършено, един лек водевил, роден от самата нея. Тя не бе осенена от величественозначителна идея. Навсякъде — загатване на мисли, а нямаше мисли; навсякъде — полустраст, а нямаше страсти; всичко бе недовършено, всичко бе скицирано, нахвърлено на бърза ръка; цялата нация бе блестяща винетка, а не картина на велик майстор.
6
Всичко вършат, нищо не знаят, всичко знаят, нищо не вършат; французите са развейпрах, колкото повече им отмерваш, толкова по-малко ти дават срещу това.