Хенри едва не изпъшка. Ренър не искаше да се откаже и безмилостно разнищваше показанията му, заплашвайки да разкрие цялата история. Единственото желание на Пиърс беше да се махне. И осъзна, че трябва да каже или да направи нещо, с което да постигне това. Вече не му пукаше за последиците. Ако се свържеше с Робин преди Ренър, може би щеше да спаси положението.
— Ами… успях да я убедя, че наистина искам да намеря Лили, за да се уверя, че всичко е наред. Може би и тя се тревожеше за нея.
— И всичко стана по телефона?
— Да.
— Добре. Ще разпитаме Робин.
— Направете го. А сега може ли…
— Готов сте да се подложите на тест с детектора на лъжата, нали?
— Какво?
— Детектор на лъжата. Няма да ви отнеме много време. Ще отидем в центъра на града и ще се погрижим за това.
— Сега?
— Вероятно не. Едва ли ще мога да изкарам някого от леглото, за да ви го направи. Но може би утре сутринта.
— Чудесно. Уговорете го за утре. Може ли да си вървя?
— Почти приключихме, господин Пиърс.
Ренър отново се вторачи в показанията.
— Не разбирам. За какво още има да говорим?
Детективът го погледна, без да помръдне глава.
— Името ви се появи няколко пъти в компютъра. Мислех да говорим за това.
Хенри усети, че лицето му се зачервява от горещина. И от гняв. Арестът би трябвало да е заличен от досието му. Той бе освободен под гаранция и бе дал четирийсет часа общественополезен труд. Това беше много отдавна. Как бе разбрал Ренър?
— Имате предвид онази история в Пало Алто? Не ми предявиха официално обвинение. Бях отстранен от колежа за един семестър. Положих общественополезен труд и ме освободиха под гаранция. Това беше всичко.
— Били сте арестуван по подозрение, че сте се представили за полицай.
— Това беше преди петнайсет години, докато учех в колежа.
— Но сега отново слухтите като детектив. Може би страдате от комплекс да бъдете герой, господин Пиърс.
— Не, сега е съвсем различно. Тогава се опитвах да получа информация по телефона. Социално инженерство. Казах, че съм ченге от охраната на колежа, за да ми дадат един телефонен номер. Това беше всичко. Не страдам от комплекс да бъда герой.
— Чий телефонен номер?
— На един професор. Исках да науча домашния му номер, защото не беше вписан в указателя. Нищо особено.
— В доклада пише, че вие и приятелите ви сте използвали номера, за да тормозите професора и да си направите шега с него. Били са арестувани петима други студенти.
— Шегата беше безобидна, но те решиха да ни накажат за назидание. Тогава хакерството излизаше на мода. Наказанието беше твърде строго за провинението. Дребно нарушение.
— Съжалявам, но не смятам, че да се представиш за полицай е безобидно или дребно нарушение.
Хенри се приготви отново да възрази, но се сдържа. Знаеше, че няма да убеди Ренър. Зачака следващия въпрос и детективът продължи:
— Арестът е извършен година след като името ви се появява в доклад за престъпление. Пише го в компютъра.
Пиърс поклати глава.
— Не. Тук не съм бил арестуван за нищо. Само навремето в Станфорд.
— Не казах, че сте били арестуван отново. Името ви фигурира в доклад за престъпление. Сега всичко е в компютъра. Хакер сте и знаете тези неща. Написвате нечие име и понякога се появява изумителна информация.
— Не съм хакер. Отдавна не се занимавам с това. И нямам представа за какво престъпление говорите.
— Кестър Авеню в Шърман Оукс? Имахте ли сестра на име Изабел Пиърс?
Хенри се вцепени и се смая, че Ренър е направил връзката.
— Жертва на убийство. Деветнайсети май 1988 година.
Пиърс кимна. Имаше чувството, че са разкрили най-съкровената му тайна или че са дръпнали превръзката от отворената му рана.
— Смята се, че е станала жертва на убиец, известен като Майстора на кукли, по-късно идентифициран като Норман Чърч. Разследването е приключило със смъртта на Чърч на девети септември 1990 година.
„Разследването е приключило“ — помисли Хенри. Сякаш беше папка, която може да бъде затворена, сложена в чекмедже и забравена. И убийството — наистина разкрито.
Той се отърси от мислите си и погледна Ренър.
— Да, сестра ми. Какво общо има тя с тази история!
Детективът се поколеба, после уморено се усмихна.
— И всичко, и нищо.
— В това няма логика.
— Има. Тя е била по-голяма от вас, нали?
— Няколко години.
— Избягала е от дома си. Вие сте я търсили, нали? Щом го пише в компютъра, трябва да е така. Нощем. С баща си. Той…