— Вторият ми баща.
— Добре. Изпращал ви е да я търсите в изоставените сгради, защото сте били дете и хлапетата там нямало да се уплашат от вас и да избягат. Така пише в доклада. Но не сте я намерили. Открили са я, когато вече е било късно.
Пиърс скръсти ръце и се наведе над масата.
— Какъв смисъл има всичко това? Защото наистина искам да изляза оттук, ако не възразявате.
— Въпросът е там, че някога сте търсили изчезнало момиче, господин Пиърс. Питам се дали не се опитвате да компенсирате за нещо с Лили. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Не — тихо каза Хенри.
Ренър кимна.
— Добре, господин Пиърс. Може да си вървите. Засега. Но не вярвам, че ми казахте цялата истина. Работата ми е да разбирам кога хората лъжат и мисля, че вие лъжете или не ми казвате всичко, или и двете. Но не се ядосвам, защото истината рано или късно излиза наяве. Може и да действам бавно. Вярно, накарах ви да чакате дълго. Съвестен и порядъчен гражданин като вас. Но това е защото съм изчерпателен и добър в професията си. Скоро ще разбера истината. Гарантирам. И ако установя, че сте нарушили закона, удоволствието ще бъде мое, ако разбирате какво искам да кажа. — Ренър стана. — Ще ви се обадя за теста за детектора на лъжата. На ваше място бих се върнал в хубавия си нов апартамент на Оушън Уей и бих стоял настрана от тази история, господин Пиърс.
Хенри се изправи и непохватно тръгна към вратата, но преди да излезе, се сети за нещо.
— Къде е колата ми?
— Предполагам, че там, където сте я оставили. Отидете на рецепцията. Ще ви повикат такси.
— Много ви благодаря.
— Лека нощ, господин Пиърс. Ще ви се обадя.
Докато вървеше към изхода, Хенри погледна часовника си. Половин час след полунощ. Знаеше, че трябва да се свърже с Робин преди да го е направил Ренър, но телефонният й номер беше в тефтера в раницата в колата му.
Изведнъж се сети, че няма пари за такси. Беше дал всичките си долари на Робин. Пиърс спря и се поколеба.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита ченгето зад гишето. Беше се вторачило в него.
— Не, благодаря.
Пиърс излезе от участъка и хукна към плажа.
16
Хенри се приближи до колата си и видя, че в апартамента на Лили Куинлан още кипи трескава дейност. Няколко полицейски коли бяха блокирали уличката, а пред апартамента бе инсталиран прожектор.
Ренър стоеше отпред и разговаряше с партньора си — детектив, чието име Пиърс не си спомняше. Това означаваше, че Ренър вероятно е минал с кола покрай него на връщане към мястото на престъплението и или не го е забелязал, или нарочно не му е предложил да го закара. Хенри реши, че е второто, защото макар да беше нощ, всяко ченге би забелязало човек, който бяга. Ренър го бе подминал съзнателно.
Скрит зад беемвето си, Пиърс го наблюдава няколко минути. Скоро детективът и партньорът му влязоха в апартамента.
Хенри се качи в колата си, безшумно затвори вратата и видя, че крушката на тавана е изгоряла. Но когато натисна копчето, лампата светна.
Той се замисли върху това. Лампата имаше три позиции, контролирани с натискането на бутона до нея. Първата я включваше, когато вратата беше отворена, и петнайсет секунди след затварянето й я изключваше. На втората позиция лампата светеше постоянно, а с третата се изключваше напълно.
Пиърс винаги я държеше на първата позиция, така че да му е светло, когато отвори вратата. Но това не бе станало, когато се качи в колата. Лампата сигурно бе включена на третата позиция. Той бе натиснал копчето веднъж, на първа позиция, и лампата не светна, защото вратата вече беше затворена. Хенри натисна бутона още веднъж и настрои лампата на втората позиция.
Като отваряше и затваряше вратата, той премина през целия цикъл и затвърди съмненията си. Изводът му беше, че някой е бил в колата и е променил настройката на лампата.
Изпадна в паника, грабна раницата си и провери съдържанието й. Тефтерите бяха там. Нищо не липсваше.
Отвори жабката. Всичко изглеждаше недокоснато. Но въпреки това беше сигурен, че някой се е качвал в колата.
Най-скъпото нещо вътре беше кожената раница, която не беше открадната. Хенри стигна до извода, че някой е претърсил беемвето му, но не е взел нищо. Ето защо вратата беше заключена. Един крадец на коли не би си направил труда да прикрие взлома.
Пиърс погледна към осветения вход на апартамента и разбра какво се е случило. Ренър. Полицията. Те бяха претърсили колата му. Беше убеден в това.
Някое ченге бе отворило вратата — вероятно с професионален уред — и после бе натиснало бутона два пъти, за да угаси лампата, така че да не го видят в колата.
А може би, когато бе затворил вратата, лампата бе угаснала, и полицаят я бе запалил. И щом беше приключил с претърсването, отново бе натиснал бутона, за да я угаси.