— Знам всичко за нараняванията ви. Медицинската сестра ми каза, че вчера сутринта пластичният хирург е направил шейсет микрошева на носа и окото ви. Дошъл съм по полицейска работа.
Хенри вдигна ръка и внимателно докосна шевовете на носа си. Последното, което си спомняше ясно, беше пластичният хирург, който се бе навел над него, и ярката светлина. После всичко потъна в мрак.
— Колко е часът?
— Три и петнайсет.
— Понеделник ли е? Не, вторник?
— Така пише в днешния вестник, ако вярвате на онова, което четете там.
Пиърс се чувстваше физически силен. Вероятно бе спал повече от петнайсет часа. Безпокоеше го само кошмарът. И присъствието на Ренър.
— Какво искате?
— Първо, нека да изясним нещо. Ще ви прочета правата, за да сме защитени и двамата. — Детективът извади малък касетофон и го сложи на сгъваемия поднос над леглото.
— За какво ви е защита, Ренър? Това са глупости.
— Съвсем не. Трябва да го направя, за да е законно разследването ми. Отсега нататък ще записвам всичко.
Той натисна копчето за запис, каза името си, часа, датата и мястото на разпита, представи Хенри и прочете правата му от картонче, което извади от портфейла си.
— Разбрахте ли правата си?
— Чувал съм ги много пъти още като младеж.
Ренър повдигна вежди в недоумение.
— На кино и по телевизията — обясни Пиърс.
— Моля, отговорете на въпроса, без да остроумничите.
— Да, разбирам правата си.
— Добре. Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Заподозрян ли съм?
— В какво?
— Не знам. Вие ще ми кажете.
— Точно това е проблемът. Трудно е да се каже какво е станало.
— Но въпреки всичко смятате, че трябва да ми прочетете правата. За да ме защитите, разбира се.
— Точно така.
— Какви са въпросите ви? Намерихте ли Лили Куинлан?
— Работим по случая. Не знам къде е тя. А вие?
Хенри поклати глава и му се зави свят.
— Не. Бих искал да знам.
— Да. Нещата щяха да се изяснят, ако госпожица Куинлан влезеше в стаята, нали?
— Да. Нейната кръв ли беше върху леглото?
— Още работим върху това. Предварителните анализи показват, че кръвта е човешка. Но не разполагаме с проба от кръвта на Лили Куинлан, за да я сравним. Ще се свържем с личния й лекар. Жена като нея би трябвало често да е проверявала кръвта си.
Ренър явно имаше предвид, че Лили се бе изследвала за болести, предавани по полов път. Но потвърждението, че кръвта върху дюшека е човешка, потисна Пиърс, Слабата надежда, която хранеше за Лили Куинлан, се стопяваше.
— Нека сега да ви задам въпросите. Видяхте ли се с Робин, за която споменахте?
— Не. Бях тук, в болницата.
— Говорихте ли с нея?
— Не. А вие?
— Не можах да я намеря. Взехме номера й от уебсайта, както казахте. Но всеки път се включваше телефонният й секретар. Дори накарахме един от колегите да се представи за клиент, но тя не отговори и на неговото обаждане.
Стомахът на Хенри се сви от страх. Никол бе звъняла многократно, но също не бе успяла да открие Луси. Уенц сигурно я бе спипал. Пиърс разбра, че трябва да вземе решение — или да продължи да лъже Ренър, за да се предпази, или да се опита да помогне на Луси.
— Проследихте ли номера?
— Телефонът е клетъчен.
— А адресът, на който се изпраща сметката?
— Телефонът е регистриран на името на един от редовните й клиенти. Направил го като услуга. Той плаща сметката й, а тя му позволява да я чука безплатно всяка неделя следобед, докато съпругата му пазарува в „Лъки“. Ако питате мен, по-скоро Робин му прави услуга. Онзи тип е тлъст мърльо. Все едно, тя не се е появила тази неделя следобед в апартамента, където се срещат. Ходихме там. Отидохме с мъжа, но Робин не дойде.
— Не знае ли къде живее тя?
— Не му е казала. Човекът просто плаща клетъчния телефон и наема за апартамента и всяка неделя ходи там да я чука.
— По дяволите!
Хенри си представи Луси в ръцете на Уенц и Изверга. Дано да бе избягала и да се криеше някъде.
— Да, и ние казахме „по дяволите“. Дори не знаем цялото й име. Разполагаме само със снимка от уебсайта, ако това е тя, и с името Робин. Това е всичко и имам чувството, че и двете са фалшиви.
— А ходихте ли в офиса на сайта в Холивуд?
— Да. И видяхме някакъв адвокат, който не ни оказа никакво съдействие. Трябва ни съдебна заповед, за да ни дадат информация за клиентите си. А що се отнася до Робин, няма за какво дори да разговаряме със съдията.
Пиърс отново обмисли възможностите си за избор — да се предпази или да помогне на Ренър и евентуално на Луси. Ако вече не беше късно.
— Изключете касетофона.
— Не мога. Това е официален разпит.
— Тогава разпитът приключи. Но ако изключите касетофона, мисля, че мога да ви кажа неща, които ще ви помогнат.