Хенри не го слушаше. Вторачи се в празното пространство и се замисли какво ще се случи. И изведнъж осъзна, че ще загуби всичко. Компанията и останалото. Представи си как Морис Годард оттегля инвестициите си и ги влага другаде — в „Бронсън Текнолоджис“, в „Мидас Молекюлар“ или при някой друг от конкурентите му. И никой няма да иска да инвестира в „Амедео“. Не и под заплахата за криминално разследване и евентуален процес. Всичко щеше да свърши. Хенри щеше да бъде изхвърлен завинаги от надпреварата.
Той отново погледна Ренър.
— Казах, че повече няма да говоря с вас. Отивайте си. Искам адвокат.
Детективът кимна.
— Съветвам ви да си намерите добър адвокат.
Той протегна ръка към шкафчето и си взе шапката — Пиърс не я бе видял досега. Кафява, с плитко дъно и обърната надолу периферия. Никой в Лос Анжелис вече не носеше такива шапки. Детективът излезе, без да каже нищо повече.
23
Пиърс се замисли за неприятностите си и се запита доколко заплахите на Ренър, че ще отиде при прокурора, са реални. После се отърси от тези мисли и огледа стаята. В едно от шкафчетата от двете страни на леглото имаше телефон и малко огледало. Хенри го доближи до лицето си и се погледна.
Очакваше, че ще изглежда по-зле. Когато докосна раната веднага след нападението, му се стори, че лицето му е разцепено и белегът е неизбежен. Но това не го притесни, защото се радваше, че е останал жив. Сега се безпокоеше малко повече. Подутините бяха спаднали, но очите му още бяха кръвясали и подпухнали и около тях имаше тъмно лилави петна.
Шевовете на носа му се извиваха към лявото око и веждата.
Остави огледалото и се усмихна криво. Лицето му беше обезобразено. Ченге от полицията в Лос Анжелис се опитваше да го тикне в затвора за престъпление, което Хенри бе разкрил, но не бе извършил. Един дигитален сводник и чудовището му го заплашваха. А той лежеше в леглото и се усмихваше.
Сигурно беше заради нещо, което бе видял в огледалото. Бе оцелял и лицето му показваше, че се е разминал на косъм. Да, затова изпитваше облекчение и се усмихваше.
Взе телефона и се обади на Джейкъб Кац, адвоката на „Амедео“.
— Хенри? Как си? Чух, че са те нападнали. Какво…
— Дълга история, Джейкъб. После ще ти разкажа. В момента ми трябва адвокат. Специалист по криминални дела. Да е добър, но да не обича медийните изяви.
Знаеше, че онова, което иска, се среща рядко в Лос Анжелис. Но положението трябваше да бъде овладяно бързо и дискретно, иначе ефектът на доминото щеше да затрупа и него, и компанията му.
Кац се прокашля, но не показа, че молбата на Хенри е необичайна или надхвърля рамките на професионалните им взаимоотношения.
— Мисля, че познавам такъв адвокат. Ще я харесаш.
24
В сряда сутринта, докато Пиърс говореше по телефона с Чарли Кондън, в болничната стая влезе жена в сив костюм и му подаде визитна картичка, на която пишеше „Джанис Лангуайзър, адвокат“.
— Трябва да свършваме, Чарли. Лекарят дойде. Кажи му, че трябва да го направим през почивните дни или другата седмица.
— Не мога, Хенри. Той иска да види „Протей“ преди да изпратим патентите. Не искам да отлагаме. Пък и нали познаваш Морис. Няма да се съгласи да чака.
— Обади му се пак и опитай да го отложиш.
— Добре. Ще ти звънна.
Пиърс сложи телефона на шкафчето до леглото и опита да се усмихне на Лангуайзър, но лицето го заболя. Тя протегна ръка и той я стисна.
— Джанис Лангуайзър. Приятно ми е да се запознаем.
— Хенри Пиърс. При дадените обстоятелства не мога да кажа, че ми е приятно.
— Така е в криминалните дела.
Джейкъб Кац вече му бе разказал биографията й. Лангуайзър работеше за малката, но влиятелна кантора „Смит, Левин, Колвин и Енрикес“. Според Кац кантората беше толкова изключителна, че не бе вписана в телефонния указател. Клиентите им бяха хора от елита на обществото, но въпреки това от време на време се нуждаеха от специалист по криминални дела. И точно тогава се обръщаха към Лангуайзър. Преди година я бяха привлекли от канцеларията на районния прокурор, след като бе направила кариера, включваща едни от най-нашумелите процеси. Кац му бе казал, че кантората взима Пиърс като клиент, за да установи връзка, която ще бъде взаимноизгодна, докато „Амедео Текнолоджис“ става все по-известна през следващите години.
След като учтиво прояви интерес към нараняванията на Пиърс и прогнозите за оздравяването му, Лангуайзър го попита защо смята, че се нуждае от адвокат.
— Защото един полицейски детектив мисли, че съм убиец. Щял да отиде при прокурора и да ме обвини в извършването на няколко престъпления, сред които убийство.