— Детектив Кафъри. С какво мога да ви помогна?
След кратко мълчание прозвуча вежлив глас с лек акцент:
— Казвам се Гифт Мабуза.
Кафъри остана сравнително спокоен, но въпреки това усети пулса си в гърлото.
— Знам кой сте. Какво мога да направя за вас? — каза той тихо.
— Вашите хора ми се обадиха, докато бях на почивка. Прибрах се заради неприятностите в ресторанта ми.
Кафъри се поколеба и каза:
— Да, имаше известни неприятности.
— Бих искал да дойда, за да поговоря с вас.
— Искате да поговорите…? — Кафъри не се доизказа. Все още усещаше препускането на сърцето си. — Да. Добре. Няма никакъв проблем. Дали ще е удобно… — Той преценяваше какви действия да предприеме. Искаше да знае лабораторните резултати от влакната, преди да интервюира Мабуза. — Дали ще е удобно… утре сутринта?
— Да. Чудесно. Бих искал всичко да се изясни. — Мабуза замълча, а след това вежливо добави: — Благодаря ви, господине. Благодаря и довиждане.
Линията заглъхна. Кафъри прибра телефона в джоба си и започна да побутва с показалец малкия плик, в който бяха влакната. Мислеше за Мабуза. Държеше ли се като човек, който иска да скрие нещо? След това се замисли за Флий. За начина, по който подръпваше ципа на якето си, докато говореше. За чистите й бели нокти и за тънките й крайници, скрити от полицейската униформа. Ако тя приличаше на обикновен сержант, той вероятно щеше да й се изсмее и да я изгони от офиса. Мути? Щеше ли сам да се сети за това?
Кафъри трябваше да документира факта, че Флий е посещавала къщата на Мабуза. Трябваше съвсем ясно да посочи, че я е информирал за нарушението на разпоредбите, което е извършила. Трябваше, но не го направи. Вместо това вдигна слушалката, подпря я на рамото си и набра един номер. Номерът на Мерилин Криотос, жената, която ръководеше полицейската информационна система в старата му служба в Лондон. Сега тя работеше в Скотланд Ярд и беше съветник в случаите на престъпления, извършени по религиозни причини. Отделът й беше създаден, за да помага в случаи като „Виктория Климби“ и „Адам“5. Според патолозите разчлененият ритуално Адам бил на възраст между четири и седем години. Цялата информация сочеше, че момчето е било живо в момента, в който са го рязали. Все още нямаше арестувани.
Тя вдигна телефона на третото позвъняване.
— Криотос.
Познат, спокоен глас. Кафъри се поколеба. Припомни си времето, когато работеше в отдела за тежки престъпления в Лондон, и ежедневната вихрушка от хаотични разследвания. Единственият човек, който някак си успяваше да въведе ред, беше Мерилин Криотос. Никога не се държеше егоистично и не се надуваше. Върху лицето на Кафъри изгря усмивка.
— Здрасти, Мерилин. Познай кой е. Някой от миналото.
Тя замълча, после се изсмя саркастично.
— Не чак толкова далечно минало, Джак. Само няколко месеца са минали.
Усмивката на Кафъри увехна.
— Не се ли радваш, че ме чуваш? Какво? Да не би да съм в списъка с неприятелите ти?
Тя не отговори. Линията леко бръмчеше.
Той въздъхна.
— Знам какво си мислиш.
— Наистина ли?
— Да, каквото и другите. Мислиш, че съм скапаняк.
— Такъв ли си?
— Мерилин, никога ли не си напускала някого?
— Разбира се, че съм. Преди години. Преди децата.
— Е, какво тогава?
— Не става въпрос за това, че я напусна. Знам, че беше смахната, Джак. Хубава, но смахната. Миналата седмица я видях във вестника. Май вече си взима лекарствата. Слага стари опаковки, грим и разни други неща върху целофан и нарича това изкуство. Никога не съм имала време за нея, знаеш го. Не става въпрос за това, че я напусна, а за причината, поради която го направи. Каква причина може да е това? Джак, никога не съм ти го казвала, но вече не си ми началник и…
5
Става дума за истински престъпления. Осакатеното тяло на „Адам“ е открито през септември 2001 година в Темза, а Виктория Климби е дете, малтретирано и убито от настойниците си през февруари 2000 г. също в Лондон. — Бел.ред.