Нигерия?
– Означава герой. Ако добавиш и едно с, става смело момче. Аз съм първото
момче, родено от човешка жена на Земята след войната.
– Същото казаха и червеите, които дойдоха да те търсят – съгласи се
Риналди. Отново се мръщеше. – Можеш ли да четеш?
– Да.
– Как така си имал време да се научиш да четеш?
Акин се подвоуми.
– Не забравям нищо – каза тихо.
Похитителите изглеждаха стъписани.
– Никога? – попита Дамек. – Нищо?
Риналди само кимна.
– Така са и оанкалите – каза. – Могат да събудят способността и у хората,
ако поискат… и когато хората се съгласят да им вършат работа. Мислех си,
че точно това ще е тайната на момчето.
Акин, който бе обмислял лъжата като възможност, беше доволен, че не бе
излъгал. Винаги му се бе струвало лесно да каже истината и трудно да се
накара да излъже. Би могъл обаче да лъже убедително, ако лъжата щеше да
го остави жив и да му спести болката сред тези мъже. Но по-лесното беше
да отклонява въпросите: както бе направил с въпроса за родителите му.
– Искаш ли да останеш тук, Акин? – попита Риналди.
– Ако ме купите, ще остана – каза Акин.
– А да те купим ли?
– Да.
– Защо?
Акин погледна към Ириарте.
– Те искат да ме продадат. Ако трябва да бъда продаден, предпочитам да
остана тук.
– Защо?
– Вие не се страхувате от мен и не ме мразите. И аз не ви мразя.
Риналди се засмя. Акин беше доволен. Беше се надявал да разсмее мъжа. Още
в Ло се бе научил, че ако накара някой човек да се засмее, той ще се
чувства по-спокоен – макар че, естествено, в Ло той никога не бе влизал в
досег с хора, които можеха да го наранят само защото не е човек.
Риналди го попита за възрастта му, за броя езици, които говори, и за
смисъла от дългия му сив език. Акин не каза всичко единствено за езика.
– Душа и вкусвам с него – каза. – Мога да помириша нещо и с носа си, но
езикът ми ми казва повече.
Всичко това беше истина, но Акин беше решил да не казва на никого какво
още може езикът му. Идеята за това, как той вкусва клетките и гените им,
можеше да ги разстрои твърде много.
Жена, наречена лекар, дойде при тях, взе Акин от Риналди и започна да го
преглежда, мушка и проверява тялото му. Не му каза и дума, макар че
Риналди ? бе казал, че той говори.
– Има някакви петна с особена текстура по гърба, ръцете и корема – каза
тя. – Предполагам, че това са местата, на които ще му поникнат пипала
след няколко години.
– Така ли е? – попита го Риналди.
– Не знам – отвърна Акин. – Човек никога не знае какъв ще е след
метаморфозата.
Лекарката се отдръпна от него, издавайки нечленоразделен звук.
– Казах ти, че говори, Йори.
Тя поклати глава.
– Мислех, че имаш предвид… по бебешки.
– Имах предвид като мен и теб. Задай му въпроси. Ще ти отговори.
– Какво можеш да ми кажеш за петната? – попита.
– Сетивни петна са. Мога да виждам и вкусвам с повечето от тях.
Също така можеше да създава сетивни връзки с всеки друг, който има
сетивни пипала или петна. Но нямаше да разказва на човеците за това.
– Неприятно ли ти е, когато ги докосваме?
– Да. Свикнал съм, но още ми е неприятно.
В стаята влязоха две жени и извикаха Риналди.
Мъж и жена дойдоха, за да гледат Акин: просто за да стоят отстрани, да
зяпат и да слушат как отговаря на въпросите на лекарката. Той се сети кои
са, преди най-накрая да се обърнат към него.
– Наистина ли познаваше сина ни? – попита жената.
Беше много малка. Всички жени, които бе видял до този момент, бяха почти
дребни. Ако застанеха до майка му и сестрите ?, щяха да изглеждат като
деца. И въпреки това бяха внимателни и знаеха как да го вземат на ръце,
без да му причинят болка. И нито се страхуваха, нито бяха отвратени от
него.
– Тино ваш син ли беше? – той попита жената.
Тя кимна, стискаше устни. Между очите ? се появиха малки бръчки.